Определение № 13255 от 19.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3504/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК (Гражданския процесуален кодекс) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена на 17.11.2025 г от М. И. Д. от гр. Карлово, с искане за изменение на решение № 9849 от 15.10.2025 г. г, постановено по адм. дело № 3504/2025 г.. по описа на Върховния административен съд в частта за разноските като се отмени в тази част или се намали размерът им. В дадения срок ответника по искането Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив изразява становище за неоснователност на молбата. С решение № 9849 от 15.10.2025 г. г, постановено по адм. дело № 3504/2025 г. по описа на Върховния административен съд, образувано по касационна жалба от Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е отменено Решение № 1947/27.02.2025 г., постановено по адм. дело № 2811/2024 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив и вместо него постановено друго, с което е отхвърлено оспорването по жалба на М. И. Д. срещу Решение № 2153-15-328/18.11.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер] /протокол № 2140-15-860/03.10.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив. В съдебния акт са присъдени разноски в полза на НОИ в размер на 600 лева, включващи държавна такса от 200 лв. за касационно производство и по 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка от съдебните инстанции. Съдът намира, че молбата следва да бъде уважена по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, субсидиарно приложима в съдебния административен процес по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая молбата за изменение е подадена в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1, пр. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК и разгледана по същество, се явява частично основателна. Отговорността за разноските в съдебноадминистративното производство е гражданско облигационно отношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него (Арг.: чл. 143 АПК). Състои се в правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза е решено делото. Отговорността за разноски е обективна (невиновна) и цели репариране на разноските, направени по делото и възнаграждението на един адвокат, като в обхвата й не попадат други облигационни вземания на страните, независимо от техния източник. Макар и да има санкционен характер срещу страната, неоснователно предизвикала правния спор, отговорността за разноски не обхваща причинените вреди, а само направените по делото разноски. При липсата на легално определение на понятието, граматическото и логическо тълкуване на чл. 143 АПК и чл. 78 и сл. ГПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК, налагат извод, че под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия. Следователно разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса или за оказаната й правна защита. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Съгласно чл.78 ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане от касатора Директор на ТП на НОИ Пловдив на основание чл. 228 във връзка с чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК му се следват разноски за внесената за производството държавна такса, както и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за първата инстанция, а за настоящата инстанция в размер на 50 лв., определени на основание чл. 228 във връзка с чл.78 ал.8 от ГПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 и чл. 25а ал. 3 от Наредбата за правната помощ в приложимата редакция към момента на осъществената защита без явяване в съдебно заседание. По тези съображения постановеното решение следва да бъде изменено като се намали размерът на присъдените разноски, които М. И. Д. е осъдена да заплати на НОИ, от 600 на 350 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл.144 от АПК във вр. с чл.248 ал.3 от ГПК, съдът