Определение от 08.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5779/2025 г.

Производството е по реда на чл. 228, вр чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба от 06.08.2025 г., предявена в хода на образувано касационно производство по настоящото адм. дело № 5779/2025 г. Подадена е от Община Долна Митрополия, чрез пълномощника адвокат О. Лазаров и съдържа искане за спиране на предварителното изпълнение на Решение за налагане на финансова корекция № РД-02-14-2378 от 21.11.2024 г. по проект ROBG-138 „Рационализиране на трафика в трансграничната дунавска зона”, финансиран по Програмата ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България 2014-2020 (Програмата), с бенефициер Община Долна Митрополия, издадено от ръководителя на Националния орган (НО) на Програмата, с което е наложена финансова корекция в размер на 25 % от стойността на допустимите разходи, финансирани със средствата на европейските структурни и инвестиционни фондове по Договор № РД-12-155/13.12.2018 г. с изпълнител „ПСТ-ВН” ДЗЗД по Обособена позиция № 1, на стойност 1 931 733,94 лв. с ДДС - без разходите по собствения принос на бенефициера. Касационният жалбоподател, който е молител в настоящото съдебно производство, счита, че е налице основание за спиране изпълнението на посочения административен акт, тъй като същият е отменен от първата съдебна инстанция и производството по оспорването е висящо в последния си стадий пред касационната инстанция - насрочено е открито съдебно заседание на 29.09.2025 г. пред Върховния административен съд. Заявява, че на 31.07.2025 г. Община Долна Митрополия е получила писмо от ръководителя на НО по Програмата, с която е поканена в 14 - дневен срок да възстанови недължимо платените й средства, съставляващи наложена финансова корекция в размер на 194 984,99 евро, като при липса на доброволно плащане върху сумата ще се начислява лихва, както и ще бъдат предприети действия по принудително изпълнение. Намира, че за общината ще възникне значителна вреда, тъй като в бюджета й за 2025 г. не са предвидени средства за заплащане на сериозната по размер сума на финансовата корекция. Счита, че плащането й ще следва да се извърши за сметка на средства предвидени по други направления, а това ще затрудни нормалното функциониране на общината и ще засегне нейните жители. Посочва, че изпълнението на договора по който е наложена корекцията е приключено на 22.05.2020 г., а претенцията за възстановяване на средства сега - през август 2025 г., се преценя като диспропорция във времето, която не може да бъде предвидена при планирането и изпълнението на общинския бюджет за текущата година. Според настоящия съдебен състав, искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорения административен акт е процесуално допустимо, но е неоснователно по следните съображения: Производството пред Върховния административен съд е образувано по касационна жалба на ръководителя на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България 2014-2020, подадена чрез пълномощника юрисконсулт С. Димитрова, против решение № 1365 от 09.04.2025 г., постановено по адм. дело № 1035/2024 г. на Административен съд Плевен, с което е отменено издаденото от него Решение за налагане на финансова корекция № РД-02-14-2378 от 21.11.2024 г. Според разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, което може да се оспори по реда на АПК. От своя страна чл. 73, ал. 4 ЗУСЕФСУ предвижда, че решението по ал. 1 може да се обжалва пред съд по реда на АПК, като се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и 3 и ал. 5 и 6. Изрично в чл. 27, ал. 2, изр. 1 ЗУСЕФСУ е указано, че оспорването на индивидуалните административни актове и на административните договори не спира тяхното изпълнение. С оглед цитираната правна регламентация, оспорването по съдебен ред не е спряло изпълнението на издадения индивидуален административен акт - Решение за налагане на финансова корекция № РД-02-14-2378 от 21.11.2024 г., тъй като депозираната пред съда жалба няма суспензивен ефект. Допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 АПК по искане на оспорващия при наличие на условията на ал. 2 от същия член. Според тези норми, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда ако би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Анализът на правната уредба обосновава извод за наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки, въз основа на които съдът може да постанови спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на административния акт - възможност за причиняване на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и възникнали след постановяване на акта нови обстоятелства. В тежест на оспорващия е да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на предварителното изпълнение на административния акт. Във всеки конкретен случай съдът разглеждащ искането, преценява дали незабавното изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК. В този смисъл, за да бъде спряно предварителното изпълнение, молителят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му. В настоящия случай твърдението на Община Долна Митрополия, че от предварителното изпълнение на оспореното решение ще последват значителни или трудно поправими вреди е необосновано и недоказано. В сезиращото съда искане съдържанието на вредите не уточнено по основание и размер. Не е посочено и в какво се изразява тяхната значителност или трудна поправимост. Цитираното писмо от 31.07.2025 г. на ръководителя на НО по Програмата не е представено с молбата. Липсва яснота по какъв начин предварителното изпълнение на решението за налагане на финансова корекция ще засегне бюджета на общината. Декларативно и без съответната конкретика е твърдението, че то ще затрудни нормалното функциониране на общината и ще засегне нейните жители. По повод възражението, че предварителното изпълнение създава едно непланувано задължение за разходи на средства в значителен размер, които не са били планирани в бюджета на общината за тази година, следва да се съобрази принципът на чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ, че финансовата корекция се извършва от плащания по проекта в които са включени засегнатите от нарушението разходи, т. е. не влияе пряко върху останалите парични потоци управлявани от бенефициера, а когато плащанията по проекта са реализирани, за бюджетните организации е предвиден специален ред в ал. 3 и ал. 4 на същия член. Приложима е и разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество, издадена от министъра на финансите, (обн., ДВ, бр. 44 от 29.05.2018 г., изм. и доп., бр. 83 от 22.10.2019 г.), съгласно която, дължими суми от бенефициенти - бюджетни организации, с изключение на разпоредителите с бюджет по чл. 11, ал. 9 или бюджетните организации по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси, които не са събрани по реда по чл. 43 и 44 до окончателно плащане, могат да се възстановяват по реда на чл. 106 от Закона за публичните финанси до края на следващата бюджетна година. Тази правна регламентация обосновава извод за наличие на предвидена нормативна възможност за възстановяване на дължими суми и през следващата бюджетна година, за която въпросното задължение би могло да бъде планирано и заложено предварително в бюджета. В този смисъл, първата кумулативно изискуема предпоставка - наличието на възможност за причиняване на значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение на акта остава необоснована и недоказана. По отношение на втората кумулативно изискуема предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на акта - наличието на нови обстоятелства, възникнали след постановяването му, молителят нито се позовава, нито ангажира доказателства за такива. Писмото от 31.07.2025 г. на ръководителя на НО, не е представено с искането, но съгласно пресъздаденото му съдържание, има характера на покана за доброволно изпълнение. Като основава искането си на него молителят практически се позовава на самия акт и на неговото предварително изпълнение, изразяващо се в изпратената му покана, а не на нови факти и обстоятелства. Оспореният индивидуален административен акт като властническо волеизявление на административен орган се ползва с презумпцията за законност и докато съдът не го отмени окончателно като незаконосъобразен, (а не само с решение на първата инстанция, което не е влязло в сила поради обжалване), той е годно изпълнително основание, с оглед на чл. 268, т. 1 АПК, поради което сам по себе си не може да бъде основание за причиняване на вреди. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, допуснато по силата на закона или по разпореждане на административния орган, винаги въздейства върху правната сфера и икономическия интерес на адресата, поради което не съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. 2 АПК. По изложените съображения съдът приема, че искането за спиране на оспореното предварително изпълнение е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. На основание на горното и на чл. 228, вр. чл. 166, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, в настоящия си състав,