Определение № 10285 от 23.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8930/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби на В. С. С. и Л. С. С., чрез пълномощника им адв. Н.Ташев, против протоколно определение № 2624 от съдебно заседание от 05.03.2025 г., постановено по адм.д. № 1554/2024 г. по описа на Административен съд гр. Варна, и против определение № 3440 от 27.03.2025 г., с което на основание чл. 248 от ГПК е допълнено първото определение в частта за разноските. Жалбоподателите навеждат доводи за неправилност на обжалваните определения като постановени в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната им и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Ответникът – заместник-кмета на Община Варна, чрез процесуалния си представител - юрк. С.Илиева, изразява становище за неоснователност на частните жалби и претендира присъждане на разноски. Ответниците – И. Г. М., И. И. М., Д. З. И., И. З. И. и А. К. не изразяват становища по частните жалби. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба срещу протоколно определение № 2624 от съдебно заседание от 05.03.2025 г., постановено по адм.д. № 1554/2024 г. по описа на Административен съд гр. Варна като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежни страни за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното протоколно определение № 2624 от съдебно заседание от 05.03.2025 г., по адм.д. № 1554/2024 г. по описа на Административен съд гр. Варна, на основание чл. 159, т. 4 АПК, съдът оставя без разглеждане жалбата на В. С. С. и Л. С. С. против заповед № Г-056/17.05.2024 г. на заместник-кмета на Община Варна, с която на основание чл. 129, ал.2 ЗУТ, във вр. със заповед № 045/09.02.2021 г. на главния архитект на Община Варна за разрешаване изработване на ПУП-ПРЗ за ПИ 10135.3505.575, кв.42, по плана на С.О. „Сълзица“, гр.Варна, издадена на основание чл. 124а, ал.2 и ал.5 ЗУТ, чл. 17, ал.3 ЗУТ и задание по чл. 125 във вр. с чл. 124а, ал.7 ЗУТ, заповед № 383/28.07.2022 г. на главен архитект на гр.Варна, с която на основание чл. 99, т.2 АПК изменя последната заповед, като се разрешава изменение на уличната регулация от о.т. 476 до о.т. 477 по плана на О.С. „Сълзица“, гр.Варна и заповед № 337/07.07.2020 г. на главния архитект на Община Варна за разрешаване изработването на ПУП-ПРЗ за ПИ 10135.3505.585, кв.42, по плана на С.О. „Сълзица“, гр.Варна, издадена на основание чл. 124а, ал.2 и ал.5, чл. 17, ал.1 ЗУТ и задание по чл. 125 във вр. с чл. 124а, ал.7 ЗУТ е одобрен проект за подробен устройствен план (ПУП) - план за регулация и застрояване (ПРЗ) за УПИ ХVІІІ-575 (ПИ 10135.3505.575), ХХІХ-585 (ПИ 10135.3505.585), кв.42 и изменение на уличната регулация от о.т. 476 до о.т. 477, по плана на С.О. „Сълзица“, гр.Варна, така както е показано с черен, червен и син цвят в обхвата, съгласно приложен проект (Приложение 1), неразделна част от заповедта и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че настоящите частни жалбоподатели нямат правен интерес от оспорване на издадената от заместник-кмета на Община Варна заповед, тъй като не попадат в кръга на заинтересованите лица по чл. 131, ал.2 ЗУТ, които са непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план. Сочи, че в одобрения ПУП-ПРЗ е предвидено свободно застрояване на нормативно установените разстояния, не се допуска намалено отстояние спрямо имота, собственост на жалбоподателите, както и не се създава свързано застрояване с техния имот което е потвърдено и от приетата съдебно–техническа експертиза. Констатира, че не се променя предназначението на имотите, предмет на плана, а спрямо имотите, собственост на жалбоподателите не се въвежда ограничение в режима на застрояване и ползване. Сочи, че имотите на жалбоподателите не са засегнати от предвижданията на процесния ПУП. По тези съображения съдът прави извод за липса на качество на лица от кръга, очертан в чл. 131 ал. 1 вр. ал. 2 ЗУТ и прекратява производството по делото. Определението е правилно. Наличието на правен интерес от оспорването е процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, за която съдът следи служебно, като липсата й води до недопустимост на оспорването, както законосъобразно е приел и административният съд. Чл.131, ал.1 ЗУТ предвижда, че заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждате - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Алинея 2 на цитираната разпоредба сочи кои имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана, а това са имотите - предмет на самия план; съседни имоти, включително имоти през улица, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; както и имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. Законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че за жалбоподателите не е налице нито една от посочените в чл. 131, ал. 2 ЗУТ предпоставки, обуславящи наличието на правен интерес от оспорване на заповедта, тъй като жалбоподателите не попадат в кръга на засегнатите собственици. Безспорно по делото е, че жалбоподателите са собственици на ПИ с пл. № 584 по кадастрален план от 1999 г. на С.О. „Сълзица“ и ПИ с идентификатор 10135.3505.1348. С обжалваната заповед е одобрен проект за ПУП - ПРЗ за УПИ ХVІІІ-575 (ПИ 10135.3505.575), ХХІХ-585 (ПИ 10135.3505.585), кв.42 и изменение на уличната регулация от о.т. 476 до о.т. 477, по плана на С.О. „Сълзица“, гр.Варна, поради което в съответствие със закона съдът е достигнал до правилен извод, че имотите на жалбоподателите не са предмет на плана за застрояване, т.е. не е налице хипотезата на чл. 131 ал. 2 т. 1 ЗУТ, тъй като предмет на плана е съседния на техния имот. Предвид на това, че жалбоподателите се легитимират като собственици на имот, съседен на имота, предмет на оспорената заповед, то относимите към преценката за наличие на правен интерес от оспорване са хипотезите на чл. 131 ал. 2 т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 ЗУТ. Правилен е изводът на съда за неприложимост на хипотезата и на ал.2, т.2 на чл. 131 ЗУТ, предвид, че с плана за застрояване по оспорената заповед не е допуснато свързано застрояване между имотите на жалбоподателите и имота предмет на плана. В настоящия случай сградите са ситуирани изцяло в имота, за който е предвидено изменението на ПЗ и не се предвижда свързано застрояване със сгради в имота на жалбоподателите. Правилен е изводът на съда за липса на наличие на предпоставките по чл. 131 ал. 2 т. 3 и 4 ЗУТ за да се приеме допустимост на оспорването. Видно от приетото по делото заключение на СТЕ и от графичната част на проекта е, че в одобрения проект се предвиждат свободно стоящи жилищни сгради на основното застрояване с максимална височина на кота корниз 7 м., което не противоречи на разпоредбата на чл. 80 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и не се допускат намалени разстояния. Както сочи вещото лице посочените ограничителни линии на застрояване в графичната част към процесната заповед са на нормативно установените разстояния, посочени в чл. 31 ЗУТ: до страничната граница на урегулирания поземлен имот – най-малко 3 м., до границата към дъното на урегулирания поземлен имот – най-малко 5 м. и до уличната регулация – най-малко 3 м. спрямо имотите собственост на жалбоподателите. Между имотите не се въвежда ограничение в режима на застрояване и ползване. По изложените съображения правилен е изводът на съда, че при одобряване на плана за застрояване не са допуснати намалени разстояния. Не е установена и промяна на предназначението на имота, каквото е изискването на чл. 131, ал.2, т. 4 ЗУТ, за да могат частните жалбоподатели да попаднат в кръга на заинтересованите лица, тъй като същият продължава да бъде отреден за жилищно строителство. В случая не е налице и хипотезата на чл. 131 ал. 2 т. 5 ЗУТ, тъй като с плана не е предвидено въвеждане на ограничения в режима на застрояване или ползване. Правилно първоинстанционният съд приема, че в случая жалбоподателите не са засегнати и от изменението на уличната регулация от о.т. 476 до о.т. 477, по плана на С.О. „Сълзица“, гр.Варна, тъй като видно от проекта и от заключението на вещото лице е, че има действащ ПУП-ПУР на С.О „Сълзица“, одобрен с решение № 3410-7 по Протокол № 35/22, 23, 29.06.2011 г. на Общински съвет гр.Варна, където е осигурен достъп до ПИ с идентификатор 10135.3505.585 посредством задънена улица с ширина 3.00 м., която засяга единият от имотите на жалбоподателите – ПИ 10135.3505.1348, но с настоящето изменение по отношение на този засегнат имот на жалбоподателите уличната регулационна линия не се променя. Макар че ширината на улицата се увеличава, това увеличение е за сметка на имота намиращ се южно от въпросната улица - ПИ с идентификатор 10135.3505.585. Притежавания от жалбоподателите имот се намира на север от улицата и както бе посочено уличната регулационна линия не се изменя. По изложените съображения се явява правилен извода на съда, че жалбоподателите не попадат в кръга на лицата по чл. 131 ал. 1 във връзка с ал. 2 ЗУТ, които имат право да оспорват заповед от категорията на процесната и е прекратил производството по делото. Оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Частната жалба срещу определение № 3440 от 27.03.2025 г. по адм.д. № 1554/2024 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което на основание чл. 248 от ГПК е допълнено протоколно определение № 2624 от съдебно заседание от 05.03.2025 г.по делото е подадена в срок. С молба от вх. № 7178 от 29.04.2025 г. (л.34), подадена от пълномощника на жалбоподателите е оттеглена тази частна жалбата по отношение Л. С. С.. Съгласно разпоредбата на чл. 214 АПК, оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти до приключване на касационното производство. Съгласно чл. 236 във вр. с чл. 215, т.5 АПК жалбата се оставя без разглеждане, а образуваното касационно производство се прекратява, когато жалбата бъде оттеглена с писмено заявление. В случая по отношение на Л. С. С. са налице посочените по-горе предпоставки. Налице е десезиране на съда по отношение на този частен жалбоподател, поради което по отношение на същата производството следва да се прекрати. По отношение втория частен жалбоподател - В. С. С. частната жалба е допустима, а разгледана по същество също е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение № 3440 от 27.03.2025 г. по адм.д. № 1554/2024 г., Административен съд гр.Варна, на основание чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК, допълва постановеното по делото определение в частта му за разноските като осъжда В. С. С. и Л. С. С. да заплатят на Община Варна направените по делото разноски в първоинстанционното производство в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че искането за допълване на това определение в частта на разноските е основателно, тъй като е направено своевременно по чл. 80 ГПК, както и че страната с поведението си не е дала повод за завеждане на делото. Обжалваното определение е правилно. Отговорността за разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Законосъобразен е изводът на съда за основателност на искането за присъждане на направените по делото разноски. От събраните по делото доказателства е установено, че производството по делото е образувано по жалба на В. С. С. и Л. С. С. против заповед № Г-056/17.05.2024 г. на заместник-кмета на Община Варна, с която е одобрен проект за ПУП - ПРЗ за УПИ ХVІІІ-575 (ПИ 10135.3505.575), ХХІХ-585 (ПИ 10135.3505.585), кв.42 и изменение на уличната регулация от о.т. 476 до о.т. 477, по плана на С.О. „Сълзица“, гр.Варна. Правилно съдът приема, че при прекратяване на производството, каквато е настоящата хипотеза, ответната страна има право на разноски, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.3 АПК, ако актът е благоприятен за нея. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че административният орган с поведението си е дал повод за завеждане на делото, предвид, че жалбата на Симеонови е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т.4 АПК – липса на правен интерес от оспорването. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане от страна на процесуалния представител на заместник-кмета на Община Варна за присъждане на разноски по делото се явява основателно и на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да се осъди В. С. С. и Л. С. С. да заплатят на Община Варна сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.