Определение № 107 от 23.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 769/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “Ж.“ О., чрез адвокат И. Д., срещу въззивно решение № 1302/12.11.2019 г., постановено от Пловдивски окръжен съд по въззивно гр.д. № 1604/2019 г. Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна Н. С. И., чрез адвокат Р. П., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е недопустима, защото е подадена след срока по чл. 283 ГПК, евентуално, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. С определение по реда на чл. 288 ГПК съдът е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси: следва ли въззивният съд да извърши самостоятелен анализ на всички доказателства по делото, сочени от страните като относими към защитните им тези в процеса, да обсъди поддържаните във връзка с тях доводи и възражения и след като изгради свои собствени фактически и правни констатации, да даде самостоятелно разрешение на правния спор, с който е сезиран, поради противоречие с ППВС 7/1965 г.; т. 19 от ППВС 1/10.11.1985 г.; т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС; решение № 17/23.07.2014 г. по т.д. № 811/2012 г. на ВКС, II т.о. и др. Също, така, касационно обжалване е допуснато и за преценка евентуална недопустимост на въззивното решение, като на страните е дадена възможност да вземат предварително становище във връзка с тази проверка, преди касационният състав да се произнесе с решение по съществото на касационната жалба, поради което са посочени и правните въпроси, които съставът на ВКС ще разгледа по повод тази проверка: за разликата между твърдение за материалноправно изявление за прихващане и процесуалноправно възражение за прихващане, съответно към кой момент настъпва компенсационния ефект; за разликата между отхвърляне на иск като неоснователен и поради погасяването му чрез прихващане (по процесуално и по материалноправно възражение), за поредността на произнасяне, когато възражението за прихващане е заявено по висящ процес като евентуално; за постановяване на решение относно спорно парично задължение едновременно в две валути; за обективните предели на силата на пресъдено нещо. С определение от 06.10.2020 г. производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение по ТД № 2/2020 г. на ОСГТК. Тълкувателното решение е постановено. Отпаднали са пречките по движението на делото и то следва да бъде възобновено. Мотивиран от изложеното и съгласно чл. 230 ГПК, съдебният състав