Определение № 351 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 259/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на присъединения кредитор „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ /КТБ АД /н// срещу определение №304 от 09.05.2023 г. по в.т.д.№916/2022 г. на САС в частта му, с която е оставено без уважение искането на КТБ АД /н/ за конституиране на „Биопродукти север“ ЕООД като трето лице помагач. В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на определението. Поддържа се, че правото на КТБ АД /н/ да иска привличане на трето лице помагач произтича пряко от разпоредбата на чл.226, ал.2, изр.1 от ГПК, тъй като спорното право е прехвърлено по време на процеса – след извършена продажба чрез търг с тайно наддаване в програмата за осребряване на активите на КТБ АД /н/, като по отношение на банката е отпаднало качеството й кредитор. Сочи се също така, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.219 от ГПК, която не намира приложение в случая. Ответниците „ГУСВ“ ЕАД, НАП, „Инком сервиз“ АД и „Баумаш-70“ ЕООД /н/ не заявяват становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да остави без уважение искането за привличане на трето лице помагач, съставът на САС е посочил, че с оглед разпоредбата на чл.226 от ГПК, новият приобретател на вземането на КТБ АД /н/ може да бъде конституиран като трето лице помагач в евентуално исково производство, чийто предмет ще е възложеното вземане към „ГУСВ“ ЕАД. Изложил е съображения, че в настоящето производство се разглежда молба по чл.625 от ТЗ, предмет на която е състоянието на неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост на „ГУСВ“ ЕАД, като СПН се формира именно по отношение основанията за откриване на производство по несъстоятелност, но не и относно вземането на кредитора, инициирал производството или присъединил се в срока по чл.629, ал.4 от ТЗ. В този смисъл и позовавайки се на определение №490 от 09.12.2020 г. по ч.т.д.№2111/2020 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е достигнал до извод, че е недопустимо конституирането на трето лице помагач в производството по чл.625 от ТЗ. Обжалваното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.226, ал.1 от ГПК, ако в течение на производството спорното право /въздигнато с чл.298 от ГПК в предмет на силата на пресъдено нещо на решението/ бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни, като съобразно ал.2 на чл.226 от ГПК приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице, както и той може да замести своя праводател само при условията на чл.222 от ГПК. От друга страна съобразно дадените в т.1 от ТР №1/2017 от 03.12.2018 г. по т.д.№1/2017 г. на ОСТК на ВКС разяснения, молбата по чл.625 от ТЗ поставя началото на особено исково производство, което цели да разреши със сила на пресъдено нещо спор относно наличието на основанията за откриване на производство по несъстоятелност /неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост на длъжника/, както и за началния им момент, а не правния спор относно вземането на кредитора, инициирал производството, като предмет на делото, по отношение на който се формира сила на пресъдено нещо, е състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост и началната му дата. В този смисъл решението на съда, с което се открива производство по несъстоятелност, не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение вземането на кредитора, инициирал производството. Това вземане може да не бъде прието от синдика или да бъде оспорено от другите кредитори и от длъжника в процедурата по предявяване и приемане на вземанията след постановяване на решението по чл.630 от ТЗ, силата на пресъдено нещо на което има действие спрямо всички /чл.630, ал.3 от ТЗ/. С оглед изложеното и предвид спецификата на производството по молбата по чл.625 от ТЗ, следва извод, че при разглеждане й е недопустимо да се конституира трето лице помагач, вкл. и когато в течение на производството, кредиторът, който го е инициирал или се е присъединил по реда на чл.629, ал.4 от ТЗ, прехвърли вземането, с което се легитимира като кредитор /доколкото не е налице прехвърляне на спорно право по смисъла на чл.226 от ГПК/, в каквато насока е и споделяната от настоящия състав практика на ВКС, обективирана в определение №490 от 09.12.2020 г. по ч.т.д.№2111/2020 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение