Определение № 7246 от 27.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6232/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД срещу Протоколно определение от 23.04.2025 г. на Административен съд (АС) – Монтана, постановено по адм. дело № 486/2024 г. С обжалваното определение е спряно производството по адм. дело № 486/2024 г. по описа на АС – Монтана до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. дело № 875/2025 г. по описа на Районен съд (РС) – Монтана. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Сочи се, че евентуално постановено решение в полза на П. П. би бил нов факт по отношение на административното производство и по отношение отговора на дружеството на подаденото заявление. Развива и съображения, че провъзгласяването на вземането за погасено по давност, не е основание за преустановяване на подаването на информация към Централния кредитен регистър. Моли обжалваното определение да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател се представлява от юрк. Шаламанов. Ответникът по частната жалба – П. В. П. я оспорва по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Ответникът се представлява от адв. Лимберов. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да спре производството по делото първоинстанционният съд от фактическа страна е приел, че в РС – Монтана от П. В. П. е подадена искова молба по чл. 124 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК), с искане да се признае за установено, че П. В. П. не дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД сумата от 5331,55 лв., поради погасяването ѝ по давност. Установил е от съдебно удостоверение, че в РС – Монтана по тази искова молба е образувано гр. дело № 875/2025 г. При така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд от правна страна е приел, че спорът дали задължението на оспорващия П. В. П. е погасено по давност е въпрос, който следва да бъде разрешен от гражданските съдилища. Посочил е, че същевременно този въпрос се явява преюдициален за делото, поради което е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Определението е правилно. При установения като безпорен факт, че е образувано гр. дело за установяване на спорен по делото пред административния съд въпрос, правилно решаващият съд е приел, че е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и е постановил спиране на производството по делото. Неоснователни са изложените в частната жалба съображения. Един от спорните въпроси поставен за разглеждане пред съда е дали задължението на П. В. П. е погасено по давност и как е установено това обстоятелство. Дали погасяването по давност на задължение, вкл. установяването на това обстоятелство с влязло в сила съдебно решение, е основание за упражняване на право по чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно упражняване на право по чл. 24 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър е въпрос, на който съдът ще даде отговор при решаване на спора по същество. Оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение