Определение № 2350 от 15.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1582/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по процесуално допустима частна жалба с вх.№ 2212 от 07.02.2024 г., подадена от К. С. П. чрез адвокат П. З. от АК – Б. срещу Определение № 4146 от 18.12.2023 г., постановено по гр.д.№ 1205/2023 г. по описа на ВКС, ГК, ІІ г.о. Препис е връчен на ответника по частната жалба – Г. А., който в депозиран отговор чрез адвокат В. П. от АК – Б. възразява, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и обсъди наведените доводи, приема следното: С въззивно Решение № 599 от 07.11.2022 г. по в.гр.д.№ 401/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград е допусната съдебна делба между Г. А., К. С. П. и К. С. П.-П. на ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място] и на построената в него триетажна жилищна сграда с идентификатор **** при квоти 4/6 ид.части за първия и по 1/6 ид. част за останалите двама съделители. Със същото решение е отменен констативен нотариален акт № 170/2019 г., с който К. С. П.–П. е призната за собственик на процесните имоти по давност за над 1/6 ид.част от тях. Касационни жалби срещу въззивното решение са постъпили от К. С. П.–П. и от К. С. П.. С обжалваното определение (извън произнасянето по искането за допускане на касационно обжалване, заявено с жалбата на К. С. П.–П.) е прието, че подадената от К. С. П. касационна жалба е процесуално недопустима. Предходният тричленен състав на ВКС е приел, че К. С. П. обжалва решението с доводи, че процесните имоти неправилно са допуснати до делба, тъй като са придобити по давност от неговата сестра, респ. понастоящем са нейна изключителна собственост. Прието е, че правен интерес от обжалване на решението по такива съображения съществува единствено за касаторката К. С. П.-П., която претендира да е собственик на имота, но не и за брат й. С подадената касационна жалба последният предявява пред касационната инстанция от свое име чужди права, което е недопустимо предвид изричната разпоредба на чл. 26, ал. 2 ГПК. Освен това при евентуално уважаване на жалбата, в нарушение на общата забрана за влошаване положението на обжалващата страна, би се стигнало до неизгоден за него резултат. Настоящият тричленен състав на ВКС намира, че констатациите и изводите на предходния състав са обосновани и правилни, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Правният интерес от обжалване се определя в зависимост от това дали изходът на спора е благоприятен за страната или не. С обжалваното решение е признато наличието на съсобственост с участието на К. С. П. с произтичащото от това право за него да получи дял при делбата на процесните имоти. В този смисъл изходът на спора е в негова полза. Касаторът не е поддържал довод, че притежава дял, по-голям от определената му 1/6 ид.част. Нито в обстоятелствената част на касационната жалба се съдържа подобно становище, нито петитумът обективира искане след претендираната отмяна на въззивния акт да се постанови резултат, съобразно който на К. С. П. да се признае по-голяма квота в съсобствеността. Точно обратното – смисълът на изложеното в касационната жалба се свежда до твърдение, че имотите са изключителна собственост на сестра му, т.е. че самият той не притежава никаква част от тях. Подобно твърдение, независимо от житейските основания, които го мотивират, е насочено срещу правата на поддържащия го субект и неговото евентуално разглеждане и уважаване би имало за последица влошаване положението на обжалващата страна. Съдът няма право да процедира по търсения от касатора начин, предвид общия принцип, нормативно закрепен в разпоредбата на чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК и приложим на общо основание, когато се преценява правилността на обжалван съдебен акт. В случая решението е благоприятно за К. С. П., поради което той е лишен от правен интерес да обжалва въззивното решение и правилно касационната му жалба е счетена за недопустима. С нея действително се търси защита на чужди права – тези на сестра му К. С. П.-П., което е в противоречие с правилото по чл. 26, ал. 2 ГПК и при отсъствие на основание за приложение на изключението от него. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданска колегия