Определение № 577 от 13.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 784/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца И. П. Горумов против Решение № 2118 от 26.08.2019г., постановено по в.гр.д.№ 3832/2018г. на САС, ГО, 10 състав в частта за отмяна на решението по гр.д.№ 9468/2017г. на СГС, ГО, 21 състав и отхвърлянето на иска за заплащане на основание чл.226,ал.1 КЗ-отм. на обезщетение за неимуществени вреди, предявен срещу „Дженерали застраховане“АД, за разликата над 50 000лв. до уважения от СГС размер 96 000лв. и в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърлянето на иска за разликата до 150 000лв. Решението в частта за отхвърляне на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер 200 000лв. е влязло в сила. Касаторът се позовава на касационните основания по чл.281,т.3 ГПК, иска отмяна на въззивното решение в обжалваната част и постановяване уважаването на иска за сумата 150 000лв. със законните последици. Поддържа се, че е нарушен принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД и присъденото обезщетение е занижено - несъответстващо на търпените от ищеца болки и страдания. Поддържа се, че не са обсъдени свидетелските показания на А.Горумова и не е отчетено установеното отражение на травмите върху психическото и емоционално здраве на ищеца. Въведен е довод, че не са отчетени и редица обстоятелства, имащи значение за размера на обезщетението, между които и лимитите на отговорност по ЗЗГОА. Въведен е и довод за отсъствие на мотиви и задълбочен анализ на доказателствата. Поддържа се и, че неправилно САС е приел наличие на съпричиняване на вредите от пострадалия моторист и че признатото съпричиняване от 50% е в изключително висока степен. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите: 1/Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД при определяне на застрахователно обезщетение и кои са критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост и трябва ли да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при причинени телесни увреди в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя; 2/ Липсата на посочване, анализ, съобразяване на задължителните критерии по приложение на чл.52 ЗЗД при предявен пряк иск срещу застрахователя, както и на конкретните за разглежданото дело факти, представлява ли нарушаване на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение в нарушение на задължителното ППВС 4/68г.; 3/Следва ли съдът при приложението на чл.52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т.2 на ППВС № 4/68г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост; 4/Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички увреждания на пострадалия и последици за здравето и психиката; 5/Следва ли да се вземат и конкретните икономически условия, чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорност на застрахователя на риск Г. като критерий наред с всички останали за определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД 6/Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка Г., установени към датата на застрахователното събитие, които отразяват промените в икономическите условия. и специфичното им проявление по всяко дело; 7/Игнорирането на съществени и значими обстоятелства, непосочването и неотчитането в достатъчна степен на задължителните критерии с оглед специфичното им проявление за всяко дело, предпоставя ли нарушение на принципа на справедливостта; 8/Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика- ППВС № 4/68г.; 9/Приетият с присъдата на наказателния съд механизъм на ПТП, обвързва ли изцяло граждански съд по отношение механизма на настъпване на ПТП, поведението на водачите и съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалото лице; 10/Следва ли гражданският съд да приеме за доказан механизма за настъпване на ПТП само въз основа на задължителната сила на влязлата в сила присъда на наказателния съд; 11/Съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице трябва ли да се установи в граждански процес посредством всички доказателствени средства или може да се приеме за доказано от мотивите на наказателната присъда ако там е коментирано поведението на пострадалия; Касаторът цитира множество актове, постановени по реда на чл.290 ГПК без да уточнява по кой от поставените въпроси е относима практиката на касационната инстанция, на която се позовава, за да обоснове доводите си за несъобразяване на въззивното решение с нея Писмен отговор от ответната страна не е постъпил в срока по чл.287 ГПК. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни срещу първоинстанционното решение, с което искът за обезщетяване неимуществените вреди на ищеца е бил уважен за 96 000лв. Първоинстанционният съд е счел, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания е в размер на 160 000лв. като е приел, че пострадалият мотоциклетист има принос в степен на 40% за настъпването на произшествието поради липса на правоспособност и извършване на забранена маневра; счетено е, че цялостното поведение на ищеца сочи на липса на умения за управление на мотоциклет, за липса на знания на правилата за движение по пътищата, пример за което е предприетата забранена маневра -изпреварване на автомобила при пресичане на двойна непрекъсната линия и изпреварване в насрещната лента за движение, съответно отсъствие и на адекватна реакция в рискова ситуация. Въззивната инстанция е приела за безспорно, че с влязла в сила присъда, задължителна на основание чл.300 ГПК за гражданския съд, по НОХД № 213/2017г. по описа на РС-Хасково, водачът А. М., родена 1995г. е призната за виновна за това, че на 03.05.2015г. в [населено място], при условията на независимо съпричиняване с пострадалия И. П. Горумов, при управление на МПС - лек автомобил „Опел А.”, рег. [рег.номер на МПС], е нарушила правилата за движение по чл.6 т.1, чл.21 ал.1 от ЗДвП и чл.63 ал.2 от ППЗДвП, и по непредпазливост е причинила една тежка телесна повреда и средни телесни повреди на Горумов, управлявал мотоциклет. За установено по безспорен начин е прието и, че ищецът е претърпял тежка телесна повреда, изразяваща се разкъсване на слезката и кръвоизлив в коремната кухина, наложили оперативно отстраняване на слезката; средни средни телесни повреди - контузия на главата и сътресение на мозъка, пневмоторакс в дясна гръдна половина, контузия на десен бял дроб, счупване на дясна илачна кост и двете срамни кости, счупване на дясна раменна кост; претърпял е травматичен шок и разкъсни рани на дясна предмишница и дясно коляно, кръвонасядане на дясно бедро. Обсъдено е, че ищецът е претърпял операция на коремната кухина в спешен порядък, при която е отстранена слезката и последващи операции на дясна раменна кост и на таза, от които несъмнено е търпял значителни болки и страдания за период от около три месеца, с изключително силен интензитет през първия месец, а за възстановителния период - около година, болките са били с по-нисък интензитет. Отчетено е, че понастоящем здравето на ищеца е възстановено, но са налице остатъчни необратими увреждания: отстранена е слезката му, движенията на дясната му ръка са ограничени в обем по-малък с 10%, има множество загрозяващи белези, съставляващи козметичен дефект; че прогнозата за здравето на ищеца е благоприятна, но при промяна на времето и претоварване ще се появат спорадични болки в областта на счупените кости, както и е засилен и рискът от инфекциозни заболявания предвид липсата на слезка. При определяне на размера на обезщетението въззивната инстанция е посочила като релевантни обстоятелства и обществено-икономическата обстановка в страната към датата на ПТП - средата на 2015г., обществения критерий за справедливост и съдебната практика по отношение на размера на обезщетенията, съобразени със застрахователните лимити. Счела е определената от първоинстанционни съд глобална сума на обезщетението за неимуществените вреди от 160 000 лв. за изключително завишена като е мотивирала, че със суми от този и по-нисък порядък за момента на процесното потно произшествие - 2015г., са обезщетявани значително по-тежки последици (необратимо нарушаване на мозъчните функции без изгледи дори за минимално за подобрение; тотална невъзможност за задоволяване и най-елементарни нужди; неподвижност на долните крайници, без възможност за възстановяване на движенията, пълна зависимост от грижите на трети лица, и пр.), вкл. и загуба на живот. Анализирано е, че ищецът е в сравнително добро здравословно състояние, коремната травма и гръдната травма са отзвучали, счупените кости са заздравели при почти пълно възстановяване на движенията, функциите на отстраненият вътрешен орган са поети от други органи и възстановяването на здравето на ищеца се развива благоприятно. По тези съображения е обосновано, че сумата от 100 000 лв. съставлява справедливо и достатъчно обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания. По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, спорът за което също е бил пренесен пред въззивната инстанция, са изложени съображения, че пострадалият е допринесъл в значителна степен за настъпване на вредоносния резултат. Обосновано е, че с влязлата в сила присъда е прито, че престъплението е извършено от водача на лекия автомобил при условията на независимо съпричиняване от страна на пострадалото лице и приетият с присъдата механизъм на ПТП обвързва гражданския съд, т.к. механизмът е пряко свързан от съставомерността на деянието. Отчетено е, че пострадалият е проявил небрежно поведение и се е поставил в ситуация за повишен риск като е предприел да управлява мотоциклет без да има правоспособност за това, при което е нарушил правилата за движение по пътищата и в момента на удара е управлявал мотоциклета изцяло в лентата на насрещното движение, извършвайки забранена маневра изпреварване. Крайният извод по спора, до който е достигнала въззивната инстанция е, че приетият справелив размер на обезщетение от 100 000 лв. следва да бъде намален с 50%, и обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде присъдено в размер на 50 000 лв., което е обусловило частичната отмяна на първоинстанционното решение в частта за уважаване на иска, отхвърлянето му за разликата над 50 000лв. и потвърждаването му в частта за отхвърляне на иска за разликата до пълния предявен размер от 200 000лв. Първите осем въпроса касаят приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по предявения пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по ЗЗГОА. Поставените въпроси нямат правна характеристика - не съдържат основния критерий на общото основание за осъществяване на факултативния касационен контрол. Изложението възпроизвежда касационните основания за неправилност поради нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, а те не могат да послужат като обща предпоставка за осъществяване на касационен контрол. Задължение на касатора, а не на настоящата инстанция е, да изведе правният проблем и да го постави за отговор преди преценката и произнасянето по правилността на въззивното решение. Отсъства основание за преценка въззивното решение да е постановено в отклонение от съдебната практика по приложението на чл.52 ЗЗД. Недоказано е и наличието на въведените допънителни предпоставки, тъй като разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Пленумът на Върховния съд е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на цитираната разпоредба в ППВС 4/68г., които указания не са изгубили своето значение и понастоящем. Именно тази задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди в конкретния случай е съобразена при постановяване на атакуваното въззивно решение. Твърдение за неправилност са и въпросите, основани на тезата на касатора /чиято основателност пряко се опровергава от изложените от САС обстойни мотиви/, че не са отчетени всички увреждания на пострадалия, включително и отражението им върху психиката му, че са игнорирани значими обстоятелства и др. Горното е изцяло относимо и към изводите на САС по приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД - основанията за допускането на касационното обжалване не са налице поради липса на конкретно посочен правен въпрос, а и становището на решаващия състав не е формирано в противоречие с практиката на ВКС. Твърдение на касатора е, че съпричиняването не е установено при условията на главно и пълно доказване. Изводите на САС както за наличието на предпоставките на този фактически състав, така и за приетия конкретен обем са аргументирани, а несъгласието на страната с тях не може да послужи като основание за осъществяване на факултативния касационен контрол. В обжалваното решение е съобразена константната практика на ВКС, че принос по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. В конкретния случай приносът /независимото съпричиняване на удара от мотоциклетиста/, както и механизмът, при който произшествието е настъпило, са част от диспозитива на постановената присъда. Въпросите на касатора № 9-11 и тезата, която стои зад тях, са в пряко противоречие с разпоредбата на чл.300 ГПК. Същевременно изводите на САС са в синхрон с практиката на касационната инстанция по приложението на чл.300 ГПК /решенията по т.д.№ 211/2009г. на 2 т.о., по т.д.№ 368/2010г. на 1 т.о., по т.д.№ 411/2010г. на 2 т.о., по т.д.№ 1147/2010г. на 2 т.о./ Допускането на касационното разглеждане на спора е свързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на делото, включен в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на делото само по себе си е основание за недопускане на касационното обжалване, тъй като обемът на дължимата защита и съдействие се определя от страните. Този въпрос определя рамките, в които следва да се селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно обжалване. Той следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и следва да е от значение за решаващата воля на съда. Поради непосочване на въпрос с така очертаната правна характеристика съобразно критериите по т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС искането за достъп до факултативния касационен контрол не може да бъде уважено. Разноски за производството не се присъждат. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.