Определение № 44 от 18.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 939/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по подадена от „Бристол Про“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуален представител, молба за допълване в частта за разноските на постановеното по настоящото дело определение № 6 от 05.01.2021 г., като се осъди търговското дружество, подало касационната жалба срещу въззивното съдебно решение, да му заплати направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. с ДДС. Ответникът по молбата – „дм България“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], по реда и в срока на чл. 248, ал. 2 ГПК не е заявил становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена от легитимирана страна в законоустановения едноседмичен срок по чл. 248, ал. 1, предл. първо ГПК във вр. с чл. 275, ал. 1, изр. първо ГПК, в който определението, чието допълване в частта за разноските се иска, е могло да бъде обжалвано, поради което е процесуално допустима, а по същество е основателна. Производството по т.д. № 939/2020 г. по описа на ВКС е било образувано по касационна жалба на „дм България“ ЕООД срещу решение № 245 от 27.01.2020 г. по т.д. № 1886/2019 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, пети състав. С определение № 6 от 05.01.2021 г. производството по делото е прекратено на основание чл. 264, ал. 1 ГПК поради оттегляне изцяло на подадената касационна жалба срещу постановеното въззивно решение и десезиране на ВКС със спора. Настоящият молител, ответник по касация, е направил искането си за присъждане на разноски и е представил доказателства за извършването им в размер на 600 лв. с ДДС още с подадения, чрез процесуалния му пълномощник по делото, отговор на касационната жалба, но съдът не се е произнесъл по това искане с прекратителното си определение. Тъй като с последното е прекратено касационното производство поради оттегляне на касационната жалба, ответникът по касация има право на тези разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение