Определение № 3435 от 01.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2773/2025 г.

Постъпила е частна жалба от В. Н. Н. от гр. Пловдив, чрез адв. Попов, срещу Определение №1011 от 05.02.2025г. по адм. дело №203/2025г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане подадената от него жалба срещу мълчалив отказ на Директор ДСП – Пловдив да издаде задължителни предписания по негов сигнал №СИГ/Д-РВ/1051/04.12.2024г. и съдебното производство е било прекратено. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт на състава на Административен съд - Пловдив, респ. се настоява за отмяната му и връщане на делото продължаване на съдопроизводствените действия по него. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледан по същество – за неоснователна. За да обоснове изводите си, с които е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил съдебното производство, първостепенният съд е приел, че същото е недопустимо – жалбата е подадена преждевременно, а отделно от това е посочил, че липсва и правен интерес, тъй като на оспорване подлежи само издаденото предписание, а не и евентуалния отказ, бил той и мълчалив. Настоящият състав на касационна инстанция намира така формираните изводи в обжалваното определение – за законосъобразни. Съдебното производство по делото е било образувано по жалба на В. Н., като баща на детето Р. на [възраст] и детето О. на [възраст], срещу мълчалив отказ по негов сигнал от 04.12.2024г., входиран в ДСП – Пловдив, с искане за издаване на задължително предписание спрямо другия родител – майката Д. К., да съдейства по всички въпроси, касаещи децата, да не взема самостоятелни решения без участие на бащата, освен при спешни случаи. При анализ на правната рамка, определена от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) и Правилника за прилагането му – ППЗЗДет., след изменението на последния, направено с ДВ бр.2/2021г., се установява, че компетентната ДСП извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона(така чл.21 ал.1,т.3 ЗЗДет.). Именно и в изпълнение на законова делегация, в ППЗЗДет. (Глава Трета) на вторично ниво на правно регулиране е уредено детайлно производството по отработване от служителите на ДСП на сигнали от рода на подадения от В. Н., който само се уведомява за предприетите действия по него, по реда и в сроковете по АПК( така изрично новата разпоредба на чл.10 ал.6 ППЗЗДет). От друга страна и съгласно новелата на чл.18 ал.4 ППЗЗДет. при отказ за сътрудничество от страна на родител и по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на ДСП издава задължително предписание, което съобразно следващата ал.5 се обжалва по реда на АПК. Така развита правната уредба обосновава извод, че в описания случай не може да се формира мълчалив отказ, поради съображението, че в дискреционната власт на административния орган е да прецени дали е необходимо, след извършена проверка по жалба или сигнал за нарушаване правата на децата, да издаде или не задължително предписание по условията и реда определени в Правилника на ЗЗДет. Само при констатиране на основания и въз основа на предложение на социалния работник, водещ случая, по реда на чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДт, се издава задължително предписание, което представлява индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване по реда на АПК(в чл.18 ал.4 ППЗЗДет. ясно е посочено, че на оспорване подлежи издаденото задължително предписание, а не и отказът за издаване на такова, бил той изричен или мълчалив). В този смисъл преценката за издаване на задължително предписание е самостоятелна и не е обвързана от наличие на сигнал, от което се обосновава и извода, че непроизнасянето на административния орган по подаден сигнал в случая не може да бъде квалифицирано като мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК(така актуалната съдебна практика след изменението на правната рамка, посочено по-горе: Определение № 7754 от 12.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5676/2023 г., VI о.; Определение № 4106 от 19.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2181/2023 г., VI о.; Определение № 3234 от 27.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2281/2023 г., VI о. и др.). Изложеното се подкрепя смислово и от посоченото в чл.10, ал.6 ППЗЗДет., че подателят на сигнала само се уведомява за предприетите действия, т.е. тази норма няма собствен смисъл, ако се сподели извода на защитата на частния жалбоподател, че Н. е страна в производството, с право на жалба срещу актовете, действията или бездействията на длъжностните лица, сезирани от него чрез подадения сигнал. Консеквентно това обосновава и извода на настоящия състав за оставяне в сила на атакуваното определение на съда от 05.02.2025г. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение