Определение № 6171 от 05.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5671/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Био лидер 8“ ЕООД срещу определение № 1827/29.04.2024 г. постановено по адм. дело № 216/2024 г. по описа на Административен съд –Хасково /АС-Хасково/, в частта с която е оставена без разглеждане исковата му молба, с правно основание чл. 128а от АПК, за обявяване на нищожност на решение постановено по канд №615/ 2023 г. по описа на Административен съд Хасково и производството по делото е прекратено. По подробно изложени доводи частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е недопустимо евентуално неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Иска се определението да бъде обезсилено, като недопустимо, а при условията на евентуалност да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, в срока по чл. 230 от АПК, Разгледана по същество е частично основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от настоящия частен жалбоподател, с която са предявени два обективно съединени иска с правно основание чл. 128а от АПК: 1. за прогласяване нищожността на решение № 73 от 09.03.2023 г., постановено по адм.наказателно дело № 1175/2025 г. по описа на Районен съд - Хасково; 2. За прогласяване нищожността на решение № 776/18.10.2023 г. постановено по канд № 520/2023 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е оставено в сила решение № 73 от 09.03.2023 г., постановено по адм.наказателно дело № 1175/2025 г. по описа на Районен съд - Хасково. За да постанови оспореното определение съдът е приел, че същата на първо място е нередовна- ищецът не е посочил надлежен ответник, въпреки дадените указания. Приел е че исковата молба е процесуално недопустима, тъй като решението на Районен съд -Хасково чиято нищожност се иска да бъде обявена, е било предмет на касационна проверка, в рамките на която касационната инстанция е разгледала и въпроса за нищожността на съдебния акт, като е приела, че решението е валидно. В този случай искът по чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК е недопустим. Тъй като единственият довод за нищожност на решението на Административен съд- Хасково е, че с него е оставено в сила нищожното решение на Районен съд - Хасково, съдът е приел, че исковата молба следва да бъде върната и е прекратил производството по делото. Постановеното определение е валидно и допустимо, но частично правилно. В самата искова молба изрично е посочен ответник- Областна дирекция по храните- Хасково. С разпореждане № 1338 от 27.03.2024 г., съдът без да изложи мотиви е задължил ищецът да посочи " надлежния ответник" - да конкретизира фактите, които водят до нищожност на решението на Административен съд - Хасково. С уточнителна молба ищецът отново изрично заявява,че искът е насочен срещу Областна дирекция по храните -Хасково, респективно ако съдът счита, че следва да е директора на областната дирекция, служебно да конституира същия. Изложени са и твърдения относно нищожността на съдебните актове. Настоящата инстанция приема, че исковата молба на дружеството не е нередовна. Ищецът сам избира срещу кого да насочи иска си, както и основанията на които да предяви претенцията си. Въпрос на основателност, а не на допустимост е когато искът е насочен срещу ненадлежна страна. Също така следва да се посочи, че исковата защита по чл. 128а АПК има за цел разрешаване на въпроса за валидността на съдебния акт – решение или преграждащо по-нататъшното развитие на производството определение, постановено от административен съд или от Върховния административен съд. Искът е установителен и не е обвързан със срок, т. к. основната цел при въвеждането на този способ за съдебна защита е преодоляването на силата на присъдено нещо на актове, които са засегнати от такъв съществен порок, който не позволява изобщо пораждането на разпоредените правни последици. Съгласно възприетото в правната теория и съдебна практика нищожни са съдебните решения, постановени от ненадлежен съдебен състав или орган, неподписани от мнозинството на решаващия състав, взети извън правораздавателната власт на съда, в нарушение на предвидената в закона писмена форма или със съдържание, което е абсолютно неразбираемо или предписва явно престъпление или несъвместимо с основите на действащия правен ред действие. Предмет на исковото производство по чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК е единствено валидността на съдебния акт, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му е съдебният акт, за който ищецът твърди, че е нищожен, да не е бил предмет на съдебен контрол по реда на Административно процесуалния кодекс. Когато съдебното решение е било предмет на съдебен контрол, касационният съд служебно, както го задължава нормата на чл. 218, ал. 2, предл. първо от АПК, е извършил проверка и за неговата валидност, с оглед което този въпрос е разрешен със сила на присъдено нещо. Същият не може да бъде пререшаван, чрез предявяване на иск за обявяване на нищожността на същото решение. Валидността на решение № 73 от 09.03.2023 г., постановено по адм.наказателно дело № 1175/2025 г. по описа на Районен съд - Хасково е проверена при извършения инстанционен контрол в производството по канд № 520/2023 г. по описа на Административен съд Хасково, който с решение № 776/18.10.2023 г.е приел, че решението на РС-Хасково е валидно, допустимо и правилно. Съдът правилно е приложил закона като е приел, че искът за обявяване нищожността на решение № 73 от 09.03.2023 г., постановено по адм.наказателно дело № 1175/2025 г. по описа на Районен съд - Хасково, оставено в сила с решение № 776/18.10.2023 г. постановено по канд № 520/2023 г. по описа на Административен съд Хасково е недопустим, тъй като дадената в закона възможност за предявяване на такъв иск е с оглед предоставяне на правните субекти на гаранция за защита срещу нищожен съдебен акт тогава, когато този акт не е бил обжалван по съответния ред. В тази част определението е правилно и следва да бъде потвърдено.Определението, в частта с която е прекратено производството по втория обективно съединен иск е неправилно по следните съображения: Постановеното решение № 776/18.10.2023 г. постановено по канд № 520/2023 г. по описа на Административен съд Хасково, е в рамките на касационно производство и е окончателно, т. е. същото не подлежи и не е било предмет на последваща инстанционна проверка, при която да е налице служебно задължение за контролиращия съд да осъществи и контрол за валидността на акта. Установителният иск за обявяване на нищожността на едно съдебно решение е правно средство за защита срещу нищожни решения тогава, когато правният субект не е упражнил правото си на инстанционен контрол на съдебното решение, чието обявяване на нищожност се иска или когато съдебното решение, чиято обявяване на нищожност се иска не подлежи на инстанционен контрол, т. е. тогава, когато въпросът за нищожността на съдебното решение не е бил предмет на съдебен контрол.След като въпросът за нищожността му не е бил предмет на съдебен контрол, съответно липсва процесуална пречка за допустимост на иска по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК, във връзка с чл. 128а от АПК, тъй като липсва влязло в сила съдебно решение, което е разрешило със сила на присъдено нещо спора относно валидността на съдебното решение, чиято нищожност се иска, което да е обвързващо страните. Изложените от съда мотиви са неотносими към допустимостта на тази искова претенция. По изложените съображения, изводът на АС-Хасково, че предявения иск за прогласяване на нищожност на решение № 776/18.10.2023 г. постановено по канд № 520/2023 г. по описа на Административен съд Хасково е недопустим е неправилен, в противоречие с материалния закон и е довел до постановяване на незаконосъобразно определение, което като неправилно следва да бъде отменено. Този иск е допустим и делото следва да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на спора на същество. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,