Решение № 16912 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2867/2013 г.

Решение № 16912 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2867/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Ваня Желева", чрез пълномощника си адв. Румен Петков - САК, против Решение № 17/7.01.2013, постановено от Административен съд - гр. Пловдив по административно дело № 877/2012, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу Ревизионен акт /РА/ № 13-1104895 от 5.12.2011 г., издаден от Петър Кръстев на длъжност гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Хасково, потвърден изцяло с Решение № 206 от 24.02.2012 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Пловдив. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи в касационната жалба и в съдебно заседание, касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество отменен обжалваният РА, с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Бъчварова в писмен отговор на касационната жалба поддържа доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 13-1104895 от 5.12.2011 г., издаден от Петър Кръстев на длъжност гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден изцяло с Решение № 206 от 24.02.2012 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Пловдив. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила визирани в ДОПК. За да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел, че са събрани достатъчно доказателства от страна на приходната администрация, от които да се направи обоснован извод за наличието на предпоставките на чл. 122, ал. 1. т. 2 и т. 7 от ДОПК. и провеждане на ревизия по особения ред. Посочено е, че съгласно разпоредбите на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основания по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. В тази връзка АдмС гр. Пловдив е приел, че са дадени изрич ни указания относно ангажиране на доказателства от страна на жалбоподателят, които той не е изпълнил и съответно не е оборил констациите на органите на НАП. В мотивите си, първоинстанционният съд е посочил, че девет броя фактури, издадени от "Деливъри Пазарджик" АД, "Брадърс и Ко" ООД и "Интерснак България" ЕООД не са отразени в счетоводството на жалбоподателя и законосъобразно е начислен ДДС в размер на 182,11 лв. Установено е, че въз основа на приетата съдебно-счетоводна експертиза, приета и неоспорена от страните, счетоводствата на доставчиците и жалбоподателя са водени в съответствие с всички счетоводни стандарти. Административен съд гр. Пловдив е изложил мотиви, че след като е установено в хода на ревизията, че не са налице липси и излишъци отразени в счетоводството на ревизираното дружество, факт, който не е оборен в хода на съдебното производство, то може да се стигне до извода, че стоките по процесните фактури са реализирани като доходите са укрити, което от своя страна е едно от основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. По отношение на допълнително начисления данък по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ, първоинстанционният съд е приел, че в хода на административното и съдебно производство е дадена възможност на жалбоподателя да ангажира доказателства за твърдените налични парични средства по свои банкови сметки, но от негова страна не са представени такива. Въз основа на тези констатации, АдмС - гр. Пловдив е стигнал до извод, че констатациите на органите на приходната администрация не са оборени. Така постановеното решение е частично неправилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, Осмо отделение смята, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е достигнал до някои неправилни правни изводи. Фактическата обстановка е подробно описана в обжалваното решение, но тя е установената в хода на ревизионното производство. Мотивите, които е изложил съда за да отхвърли жалбата срещу РА са лаконични и при необсъдени подробно доказателства, които са събрани по делото. Това нарушение настоящият състав намира, че не е от категорията на съществените, поради което не се налага отмяна на решението. От изложените макар и лаконични фактически и правни изводи на съда, въпреки подробно изложената фактическа обстановка установена в хода на ревизията, може да се изведе извод за установените от съда факти и приложимите към тях материално правни разпоредби. Обжалваното Решение е правилно в частта, в която е начислен допълнително данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. В останалата част, а именно по отношение на допълнително начисления ДДС и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г., решението на първоинстанционният съд е неправилно и следва да бъде отменено. На първо място, изложеният довод за нищожност на издаденият ревизионен акт и допуснато процесуално нарушение на чл. 111 от ДОПК е неоснователен. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил всички заповеди, въз основа на които е извършена ревизията - заповед за възлагане на ревизията (ЗВР), заповед за определяне на компетентен орган (ЗОКО) и Заповед № РД-09-1/4.01.2010 г. на териториалния директор на НАП гр. Пловдив. Видно от същите, лицата издали ЗВР и ЗОКО са упълномощени от териториалният директор по силата на гореспомената Заповед № РД-09-1/4.01.2010 г., в която ясно са посочени длъжностните лица, които могат да образуват ревизионни производства. Жалбоподателя превратно тълкува издадената заповед от териториалния директор при ТД на НАП гр. Пловдив като в същата са посочени всички лица оправомощени да издават ЗВР, и тяхната компетентност не е свързана с реда по който са изброени, т. е не е необходимо лицата от т. 1 до т. 5 да са в отпуск или болничен, за да се възложи ревизията от лицето по т. 6. В тази връзка настоящият състав приема, че АдмС гр. Пловдив правилно е приел, че обжалваният РА е издаден от компетентен орган, а касационния довод наведен в жалбата за нищожност на акта е неоснователен. По ЗДДС: По отношение на допълнително начислен ДДС по девет броя фактури за доставките извършени от "Деливъри Пазарджик" АД, "Брадърс и Ко" ЕООД и "Интерснак България" ЕООД, първоинстанционният съд неправилно е констатирал, че стоките са реално получени, респективно от последващата им реализация са постъпили приходи, които представляват укрит доход за ДЗЛ. В конкретния случай неоснователно органите на приходната администрация са приели за доказано реалното извършване на доставките по гореспоменатите девет броя фактури. Видно от доказателствата събрани в хода на ревизията, дружества - доставчици "Деливъри Пазарджик" АД, "Брадърс и Ко" ЕООД и "Интерснак България" ЕООД са представили фактури издадени на ЕТ "Ваня Желева" и пътни листи за извършен транспорт. От приетото заключение на ССЕ се установява, че пътни листи без информация за посетен обект на ДЗЛ са представени към фактурите издадени от "Деливъри Пазарджик" АД и "Интерснак България" ЕООД. Относно доставчика "Брадърс и Ко" ЕООД не са представени докумени за извършен транспорт. Други доказателства за предаване и приемане на стоките не са представени. От заключението на съдебно-счетоводна /ССЕ/ е видно, че счетоводствата на доставчиците и на ревизираното лице са водени редовно в съответствие с всички счетоводни стандарти, но както многократно са приемали органите по приходите, само документалното и счетоводно отразяване на доставката, не налага на извода за реалното й извършване, респективно за прехвърляне на собствеността или реалното предаване на стоката. От приетата без оспорване съдебно-графологична експертиза /СГЕ/, се установява, че само в две от спорните фактури са положени подписи на служители на ЕТ "Ваня Желева", което опровергава констатациите на данъчните органи за реално получаване на стоката. За установяване наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК, органът по приходите е приел за установено действително получаване на стоките и впоследствие тяхната продажба, поради което АС е следвало да обсъди доказателствата, установяващи реалното получаване на стоките и последващата им реализация, респективно размера на укрити приходи или доходи. С извършените в хода на съдебното производство ССЕ и СГЕ, констатациите на органите на приходната администрация са оборени, като АдмС гр. Пловдив неправилно е достигнал до различен извод. Предвид на изложеното решението в тази си част следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени РА в тази му част. По ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ: По отношение на допълнително начисления данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., първоинстанционният съд е достигнал до правилни изводи. Обосновано АдмС гр. Пловдив е приел, че на жалбоподателя е предоставена многократно възможност за представяне на доказателства относно налични парични средства към 1.01.2006 г., но от негова страна не са ангажирани такива. Ревизираният едноличен търговец, е твърдял, че има свободни парични средства въз основа на изтеглени кредити от различни банки, но същият не е представил конкретни доказателства за това. В тази връзка основателно органите на приходната администрация са установили основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и преминали към извършване на ревизия по особения ред. Видно от представените доказателства по делото, Ваня Желева е внесла сумата от 15000 лв. в ЕТ "Ваня Желева", като същата не е доказала произхода на тези средства. Това обстоятелство се установява и от заключението на ССЕ, която в отговора си по първи въпрос е посочила, че по делото няма приложени и на експерта не са представени банкови извлечения от сметките на касатора в "Българо американска кредитна банка"АД, за салдата по които смети се твърди, че не са взети предвид в РА. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно допълнително начисления данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. При съпоставка на извършените разходи и приходи за периода се установява несъответствие. Констатациите на приходната администрация не са оборени в хода на съдебното производство, от което може да се направи обоснован извод относно наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. В тази връзка административния съд правилно е приел, че има достатъчно данни за извършване на ревизия по аналог и е отхвърлил жалбата срещу ревизионния акт в тази му част. На последно място следва да се отбележи, че основанията за допълнително начисляване на данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. са свързани с констатациите на данъчните органи във връзка с допълнително начисления ДДС по спорните девет броя фактури. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, приема че след като обжалвания РА следва да бъде отменен в частта му по ЗДДС въз основа на мотивите изложени по горе, то допълнително начисления данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. следва също да бъде отменен. При този изход на делото решението на първоинстанционният съд следва да бъде отменено в частта по ЗДДС и в частта за допълнително начислен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 и 2009 г. В останалата част първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Претенцията на касатора за присъждане на разноски е основателна в размер на 40 лева, а на ответника по касация е неоснователна тъй като юрисконсултско възнаграждение за цялото производство, в размер на минималното адвокатско възнаграждение е присъдено от АС. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,