Определение № 2387 от 29.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8927/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на В. Рашкова от гр. София против протоколно определение от 07.06.2023г., постановено по адм.д № 2502 по описа за 2023г. на Административен съд - София град, с което на осн. чл. 159, т.1 АПК, е оставена без разглеждане жалбата й против отказ на директор на Столичен обреден дом за радостни обреди да извърши искана от същата, по реда на чл. 62, ал.2 АПК, поправка на очевидна фактическа грешка в акт за раждане № 113/2022г. на малолетното дете Л. Йоновска, като в него, наред с данните на В. Рашкова, се пишат данните и на Е. Йоновска, род. на [заличен текст], с посочено ЕГН. Твърди, че така постановеното оиздаден Акт за раждане №0113 на 17.02.2022 г.пределение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - основание за отмяна по чл. 209, т.3, вр. чл. 236 АПК. Развити са подробни съображения за несъответствието му с изискванията на ЕСПЧ и СЕС, иска се отмяната му и постановяване на решение, с което да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка с вписването в българския акт за раждане на Л. Йоновска на втората майка, вписана в испанския акт за раждане - Е. Йоновска. Ответникът -директор на Столичен обреден дом за радостни обреди не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 07.06.2023г. по адм.д № 2502/2023г. на АССГ, обективирано в протокол № 96 от същата дата, административният съд, на осн. чл. 159, т.1 АПК, е оставил жалбата на частната жалбоподателка против отказ на директор на Столичен обреден дом за радостни обреди да извърши искана по реда на чл. 62, ал.2 АПК поправка на очевидна фактическа грешка в акт за раждане № 113/2022г. на малолетното дете Л. Йоновска, като в него, наред с данните на В. Рашкова, се пишат данните и на Е. Йоновска, род. на [заличен текст], с посочено ЕГН. Твърди, че така постановеното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Частната жалбоподателка е подала искане до административния орган - кмет на район "Красно село", надлежно препратена до компетентния орган - директор на Столичен обреден дом за радостни обреди, за извършване на поправка на очевидна фактическа грешка в издаден Акт за раждане №0113 на 17.02.2022 г. на малолетното дете Л. Йоновска, в който като майка е вписана самата тя. Според искането в акта за раждане, наред с нея ,като заявителка и майка на детето, следва да бъде вписана и Е. Йоновска, като твърди, че двете лица - В. Рашкова и Е. Йоновска са родители на малолетното дете, което е родено в тяхното семейство. Видно от доказателствата по делото в издадения акт за раждане на малолетното дете оспорващата е вписана като нейна майка, а баща на детето не е вписан. Съгласно чл. 62, ал.2 АПК очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. За поправката на очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованите лица. Решението за поправянето подлежи на обжалване по предвидения в АПК ред. За да е допустима процедурата за поправка на очевидна фактическа грешка на първо място е необходимо поправката да касае допусната фактическа грешка в акт, който носи характеристиките на индивидуален, общ или нормативен акт, доколкото тези актове се издават по реда, предвиден в АПК. Следователно преценката на административния съд в обжалваното по реда на глава тринадесета на АПК, е свързана с изследването на въпроса дали актът за раждане, издаден по реда на ЗГР има качеството на индивидуален административен акт и - съответно допустима ли е спрямо него процедурата по чл. 62, ал.2 АПК. В тази насока съдът се е обосновал с Тълкувателно решение № 5/30.05.2017 г. по т. дело № 1/2016 г. на ВАС на РБ, в което Общото събрание на ВАС е приело, че актовете за гражданско състояние, съставени по реда на ЗГР не подлежат на оспорване по реда на чл. 128, ал. 1 от АПК, доколкото е налице легално определение на същите като официални писмени документи, съставени след констатация на настъпилото събитие на формуляри по установен образец. На тях с разпоредбата на чл. 34, ал. 2 ЗГР е придадена доказателствена сила на отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност. Като издадени от длъжностно лице, в кръга на службата му по установените форма и ред, съгласно чл. 179 ГПК, те се явяват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Общото събрание на ВАС в мотивите си посочило, че наличието на вписани неверни данни в актовете за раждане или смърт, което право според разпоредбата на чл. 38, ал. 4 ЗГР следва да се реализира по съдебен ред - чрез иска по чл. чл. 124, ал. 4, изр. първо ГПК, а в производството по чл. 125 и сл. ГПК със сила на пресъдено нещо подлежи на установяване както автентичността, така и верността на документа - съставянето му от длъжностно лице в кръга на дадените му правомощия, по установените от специалния закон форма и ред, при което ще бъде потвърдена или отречена придадената му от закона материална доказателствена сила. Другият ред е предвиден в чл. 76, ал. 1, ал. 2 и 4 ЗГР, съгласно които разпоредби по административен ред, по молба на заинтересованите лица, въз основа на официални документи, може да се извърши промяна в актовете за гражданско състояние, когато: се отстраняват допуснати технически грешки и неточности в изписване на името на заинтересованото лице; следва да се отрази промяна в имената, настъпила по силата на нормативен акт, както и промяна в имената по чл. 19а ЗГР. Само по административен ред се извършва и промяна на ЕГН на титуляра - чл. 77 ЗГР. Въз основа на цитираното тълкувателно решение, ползващо се със задължителна сила, съдът е направил обоснован и правилен извод, че процедурата по чл. 62, ал.2 АПК е неприложима в случаите, когато се твърди наличие на очевидна фактическа грешка в съставен акт за раждане. Следва да се посочи и това, че в случая от съдържанието на сезиращото искане се налага извод, че заявителката В. Рашкова не твърди, че в акта за раждане на малолетната Л. Йоновска, е налице писмена грешка, техническа грешка или друга очевидна неточност /както АПК дефинира този правен институт/. Грешка в акта за раждане по смисъла на АПК не се заявява и не се твърди от заявителката. От съдържанието на заявлението до органа, от съдържанието на жалбата и на частната жалба, въз основа на всички аргументи, изложени в тях, става ясно, че волята на заявителката е чрез процедурата по чл. 62, ал.2 АПК да се достигне до правен резултат, който не е свързан с преодоляване на очевидна неточност, а до вписване едновременно на две лица от женски пол в акта за раждане на малолетното дете като две негови майки. Такова искане е формулирано изрично в сезиращото заявление и се потвърждава съдържанието на петитума на жалбата до АССГ и частната жалба. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че определението на административния съд, с което жалбата срещу отказа да се извърши процедура по чл. 62, ал.2 АПК в акт за раждане е оставена без разглеждане е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение