Определение № 11649 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11178/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Е. Н., чрез адв. Василева като процесуален представител, против определение № 9540 от 02.09.2025 г., постановено по адм. дело № 1814/2025 г. по описа на Административен съд - Варна. Излагат се доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването. Ответникът – началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Варна не взема становище. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 232 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставена без разглеждане жалбата на К. Е. Н. против отказа по издаденото от СГКК - Варна удостоверение за неприемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-231018/25.07.2025 г., а производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема, че оспореният отказ по посоченото удостоверение не притежава характеристиките на индивидуален административен акт съгласно чл. 21, ал. 3 АПК, а е процедурен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, поради което обосновава извод за недопустимост на оспорването. Определението е правилно. Административното производство започва с подаденото заявление вх. № 01-564957/18.07.2025 г. с искане за издаване на удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) за изброени в него имоти и сгради. С жалбата до съда се претендира отмяна на удостоверението за неприемане на представения проект. Правилно съдът приема, че издаденото удостоверение е документ от значение за упражняване на права, но същото е и волеизявление, което е част от производството по издаване на индивидуален административен акт – заповед по чл. 54, ал. 4 ЗКИР. Според разпоредбата на чл. 51, ал. 6 ЗКИР за извършване на измененията в кадастралната карта следва да се изработи проект в цифров вид. В съответствие с чл. 58, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба № РД-02-20-5/2016 г. ), към всяко заявление за изменение на кадастралната карта се прилага проект за изменение със съдържание по чл. 75, който проект се проверява и приема от СГКК по ред, определен в наредбата по чл. 50 ЗКИР (чл. 77, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5/2016 г.). Приемането, съответно неприемането на проекта се удостоверява именно с удостоверение като оспореното пред първата инстанция. При съобразяване на посочените разпоредби се налага извод, че доколкото удостоверението е част от производството по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри и следва да бъде издадено за целите на това производство, то същото е акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, както правилно приема съдът. Този извод следва изрично и от предвидената в чл. 56, ал. 11, т. 1 от Наредба № РД-02-20-5/2016 г. хипотеза на постановяване на отказ от СГКК за извършване на изменение на кадастралната карта в случаите, когато при регистрирано заявление се установи, че има издадено удостоверение за неприет проект. Последвалият отказ, основан именно на това удостоверение е актът, подлежащ на съдебен контрол. Този акт следва да бъде издаден от началника на СГКК, а не от служителя на съответната служба, който е извършил контрола по съответствие на проекта с изискванията на наредбата. Цитираната в частната жалба съдебна практика е неотносима. С определението по адм. дело № 7985/2022 г. на Върховния административен съд е разрешен спора относно компетентния съд да разгледа подадена жалба срещу изричен отказ за одобряване на проект за изменение на КККР, инкорпориран в удостоверение за неприемането му. Противно на възражението на частния жалбоподател, в него не се сочи, че това удостоверение носи белезите на индивидуален административен акт. Предвид изложеното изводът в обжалвания съдебен акт, че в случая е налице хипотезата на чл. 21, ал. 5 АПК е законосъобразен. Като достига до заключение за недопустимост на оспорването и прекратява производството, първоинстанционният съд постановява правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,