Определение № 50 от 24.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 867/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на [фирма]—гр.С. срещу определение № 1096/16.06.2011 г. по ч.гр.д. №1629 2011 на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определението на СГС, ГК, І отд., 3 ти с-в постановено в съдебно заседание на 07.03. 2011 по гр.д. 14090/10 г, с което е отказано на жалбоподателя да встъпи в процеса като трето лице-помагач на ответника ДФ”Земеделие”-гр.С. по иск на [фирма] срещу последния за нищожност на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 14.08.2006 г. сключен между страните по иска. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд. Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1, т.1 и т.1 и т.2 от ГПК. Ответникът по частната касационна жалба не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима - подадена е срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съгласно ТР№ 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС –т.5 определението за отказ от конституиране на трети лица-помагачи на главните страни не е преграждащо исковата защита на третите лица, доколкото същите разполагат с възможност за искова защита срещу главната страна в отделен исков процес, поради което и не следва този вид определения да подлежат на касационо обжалване, с аргумент за противното от чл. 274 ал.3, т.1 от ГПК, съгласно която на касационно обжалване подлежат само въззивни определения, които потвърждават преграждащите развитието на делото първоинстанционни определения. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение