Определение № 95 от 08.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11971/2024 г.

Образувано е по жалба, приета за разглеждане като частна жалба, на Р. Г. К. от гр. Кюстендил против разпореждане № 12905/27.11.2024 г., постановено по адм. дело № 10539/2024 г. на и. ф. председател на Шесто отделение на Върховния административен съд. Частната жалба е неоснователна. По описа на Административен съд София – град е било образувано адм. дело № 4092/2024 г. по жалба на Р. К. срещу неподведомствени за разглеждане от административните съдилища спорове. С определение № 4696/08.05.2024 г. жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото пред АССГ е било прекратено. Във връзка с подадена частна жалба срещу прекратителното определение на съда, решаващият съд е дал указания за отстраняване нередовност на частната жалба и с оглед изпращането й по компетентност на следващата съдебна инстанция. Не е спорно и е установено, че указанията на съда не са изпълнени, поради което и на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ във вр. чл.231 от АПК частната жалба на К. е върната с определение № 9372/20.06.2024 г., постановено по адм. дело № 4092/24 г. Срещу това определение е подадена следваща жалба до Върховен административен съд, по която е образувано адм. дело № 10539/24 г. Във връзка с нередовността на жалбата и в изпълнение изискванията за редовността й, частната жалба е оставена без движение и са дадени указания на жалбоподателя К. за отстраняване на нередовности, като е указан и срок за това. Жалбоподателят не е изпълнил указанията на председателя на шесто отделение на ВАС от 26.09.2024 г., получени лично от него на 07.10.2024 г., като срокът за изпълнението е изтекъл на 14.10.2024 г. С подробно и мотивирано разпореждане № 12905 от 27.11.2024 г., и.ф. председател на шесто отделение на Върховен административен съд, е приел, че частната жалба на К. срещу определение № 93728 от 20.06.2024 г. следва да се върне на оспорващия и производството по адм. дело 10539/24 г. на Върховния административен съд да бъде прекратено. Подадена е жалба от Р. К. срещу разпореждането на и.ф. председател на шесто отделение на Върховния административен съд, а самата жалба не съдържа конкретни оплаквания за наличие на отменителни основания. Оплакванията са насочени към твърдяни от жалбоподателя пороци в дейността на ТЕЛК - Дупница и НЕЛК, което не е същността на оспорване на разпореждане, с което се прекратява производството по адм. дело 10539/2024 г. Разпореждането на и.ф. председател на шесто отделение на Върховен административен съд е правилно. Разпоредбите на чл. 212 и чл. 213 АПК визират условията за редовност на жалбата, която е абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост. Безспорно е обстоятелството, че жалбоподателят, в конкретиката на настоящото производство, частен жалбоподател, не е изпълнил дадените от съда указания за отстраняване на нередовности по жалба, да отстрани констатираната нередовност като подпише с автентичен подпис на хартиен носител частната жалба или с удостоверение за квалифициран електронен подпис. Изцяло се споделя извода на и.ф. председателя на шесто отделение на ВАС, при неотстраняване на нередовността на жалба да се остави последната без разглеждане, като неотговаряща на законови изисквания. От това следва ненадлежно упражнено право на оспорване пред по-горната инстанция, което обуславя недопустимост на съдебното производство и правилното му прекратяване с оспорваното разпореждане. Съгласно разпоредбата на чл. 213а, ал. 6 от АПК, ако нередовностите не бъдат отстранени в дадения срок, председателят на Върховния административен съд или неговите заместници, съответно председателят на отделението, с разпореждане оставя жалбата без разглеждане. В случая е била налице хипотезата на чл. 213а, ал. 6, т. 2 от АПК като дадените от съда указания не са изпълнени, поради което частната жалба е оставена без разглеждане, а образуваното производство – прекратено. Предвид изложеното частната жалба е неоснователна, поради което обжалваното разпореждане на председателя на Шесто отделение на Върховния административен съд, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд, шесто отделение