Определение № 2143 от 15.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1928/2025 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частни жалби на ответниците „Юрпиън Дивелопмънт“ ЕАД и „Доби Ел“ ЕООД срещу определение на Бургаски апелативен съд. Ищцата О. Т. оспорва жалбите. С обжалваното определение апелативният съд е отхвърлил като неоснователни подадените от частните жалбоподатели молби за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното въззивно решение в частта относно присъдените в полза на ищцата разноски. За да намери молбите за основателни, съдът е приел, че е доказано заплащането на уговореното между ищцата и упълномощения адвокат възнаграждение, доколкото в тази насока са представени своевременно, в последното заседание на първата инстанция, разпечатки от банково приложение за мобилен телефон. Намерил е за неоснователно заявеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед предмета на спора, цената на исковете, степента на фактическа и правна сложност и развитието на първоинстанционното производство, както и с оглед обстоятелството, че възнаграждението е в размер под определения съгласно приложимата редакция на разпоредбите на Наредба №1/2004 на ВАС. Отхвърлил е и довода, че възнаграждението е уговорено не само за първата, но и за всички следващи инстанции, като се е позовал на правилото на чл. 2, ал. 4 от Наредба № 1/2004. Частните жалби, съдържащи еднакви оплаквания и доводи, са неоснователни. На първо място, неоснователен е доводът, че в процесния договор за правна помощ възнаграждението е уговорено за защита до окончателното приключване на делото. Макар и даденото от жалбоподателите тълкуване на договора да е правилно, това не изключва относимостта на възнаграждението към първоинстанционното производство, вкл. с оглед обстоятелството, че същото е заплатено в рамките на това производство, съобразно изложеното по-нататък. На второ място, неоснователни са и доводите за недоказаност на заплащането на адвокатското възнаграждение поради негодност на представените доказателства. Представени са заверени копия от приложение за мобилно банкиране, представляващи електронни извлечения от банкова сметка с характеристиките на електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 („всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис) и чл. 184 ГПК. Автентичността им жалбоподателите не са оспорили в съдебното заседание, ограничавайки се само до правното възражение, че същите не представляват документи по смисъла на ТР № 6/2012 на ВКС-ОСГТК, т. е. „банкови документи, удостоверяващи плащането“. Накрая, неоснователни са и доводите за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Цялостната преценка на предмета на спора, цената на исковете, развитието и продължителността на първоинстанционното производство, обемът на събраните доказателства и на въведените в производството възражения на ответниците са достатъчни да обосноват извод за значителна степен на фактическа и правна сложност на спора, спрямо която заплатеното възнаграждение не се явява прекомерно. С тези мотиви съдът