Решение № 3844 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 219/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. И. Б., гражданин на Руската федерация, чрез адв. Т. Илиев, срещу Решение № 36752/07.11.2025 г., постановено по адм. дело № 4949/2025 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 3143/15.04.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ - МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Навежда аргументи за неправилност на оспорения съдебен акт, като необоснован и постановен при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи, че съдът не е съобразил бежанската история и актуалната обстановка в страната на произход и е допуснал нарушение на нормите на ЗУБ при преценка липсата на основания за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут. Позовава се на Решение от 7 ноември 2013 г. по съединени дела X и Y и Z, C‑199/12—C‑201/12 не Съда на Европейския съюз (СЕС). Иска се отмяна на съдебното решение и потвърдения с него административен акт. Ответникът - председателят на ДАБ при МС, чрез юриск. Кръстева, оспорва касационната жалба и иска нейното отхвърляне. Счита оспореното съдебно решение за правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14- дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. С оспореното съдебно решение е отхвърлена жалбата на И. И. Б. срещу Решение № 3143/15.04.2025 г. на председателя на ДАБ - МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, на лицето е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първостепенният съд е установил от фактическа страна, че въз основа на молбата за предоставяне на международна закрила от 10.06.2024 г. руският гражданин е регистриран в ДАБ и с него е проведено интервю, в рамките, на което кандидатът споделил начина на влизане на територията на България и опасенията му във връзка с [заличен текст] законите в Руската федерация, които в последните няколко години стават все по - дискриминационни, [заличен текст] и правещи невъзможен нормалния живот на хора с [заличен текст]. Посочва, че през 2012 г. се е запознал с Е. А. и до настоящия момент живеят заедно. Твърди,че през месец юни 2019 г. в центъра на гр. Москва са присъствали на рожден ден на тяхна приятелка като са обсъждали политически и [заличен текст] теми. В края на вечерта към тяхната група се е присъединил младеж, представил се като Р. и ги уведомил, че е слушал техните разговори за Крим и за [заличен текст]. Започнал да се държи грубо с тях, поради което напуснали заведението, но на улицата партньорът му Е. и Р. се сбили. Последният ги заплашил, че ще им бъде направена данъчна проверка на фирмата, ако не внесат такси в размер на 2000000 рубли. Такава проверка била направена и те оспорили същата пред съда. През 2021 г. два пъти са пукали гумите на колата му и неизвестни лица написали нецензурни думи на задната врата. Твърди, че на телефонните им номера (на неговия и на приятеля му) се обаждали непознати хора и ги заплашвали, за което са уведомили полицията, но не им било обърнато внимание. След всичко случило се, разбрали, че за тях е опасно да живеят в Русия и решили да заминат и да се установят в Турция през 2021 г. Издадено им е разрешение за пребиваване на турска територия, но през 2023 г. законът е променен и не е имало възможност да останат. Сочи, че е напуснал държавата си по произход, заради [заличен текст] от страна на руското общество и на правителството. Търсещият закрила представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Твърди, че при завръщането му в държавата по произход може да бъде осъден на 12 години затвор, заради [заличен текст]. Иска да получи международна закрила и да живее спокойно с любимия си човек в България. В хода на производство пред административният орган е представен превод от руски език на български език на съобщение от 29.05.2024 г., издадено от Следствения комитет на Русия, Главно следствено управление на Следствения комитет на Русия, съгласно което на 03.06.2024г. в Кузминския районен съд на гр. Москва ще се разглежда мярка за неотклонение „Задържане под стража" на обвиняемите по наказателно дело № 12102450031000151 Е. Е. А. и И. И. Б. по реда на чл. 108 от Наказателно-процесуалния кодекс на Руската Федерация. Представена е справка по наказателна дело, изготвена от адв. Костромов. В предоставените документи не е посочено престъплението, което е извършил руският гражданин на територията на държавата си по произход, нито са приложени постановление за привличане в качеството му на обвиняем и обвинителен акт. И. И. Б. сочи, че не е членувал в политически партии или организации, не е бил арестуван, съден или осъждан, но се страхува, че ако се върне в Русия с неговия приятел ще бъдат подложени на психологически и властови натиск. В резултат на развилото се административно производство председателят на ДАБ – МС е издал Решение № 3143/15.04.2025 г., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, е отхвърлил молбата на И. И. Б. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Приел е, че чуждият гражданин не е доказал категорично наличието на основателни опасения от преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, както и спрямо него да е осъществено преследване по смисъла на закона или да има данни за бъдещо такова. Изложено е, че [заличен текст] на лицето не е достатъчно основание да се счита, че животът му е бил поставен в опасност и спрямо него са били предприети дискриминационни мерки. Посочено е, че събитията от разказа на кандидата не могат да се определят като такива, налагащи напускане на страната му по произход, а изложените от него причини са от битов, икономически и личен характер, което изключва прилагането на института на международна закрила. Органът е счел за недоказани и предпоставките по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Позовал се е на Справка с вх. № МД-02-14/10.01.2025 г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ при МС, съгласно която състоянието на сигурността в държавата на произход на кандидата е стабилно. Анализирайки събраните доказателства и извършвайки контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената форма и при наличието на фактически и правни основания за издаването му. Обосновал е извод, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изложени са мотиви, че при издаване на обжалваното решение председателят на ДАБ при МС е приложил правилно материалния закон и е съобразил неговата цел. По същество е възприел като правилни и обосновани изводите на административния орган за липса на предпоставките, предвидени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, а твърденията на жалбоподателя във връзка с преценката на основанията за предоставяне на международна закрила са счетени за недоказани, противоречиви и необосновани. По отношение бежанската история съдът е приел, че чужденецът не сочи конкретни причини, от които да се направи заключение или обосновано предположение за наличието на основателен страх от преследване, включително и заради [заличен текст]. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. При постановяване на първоинстанционния съдебен акт, бежанската история на лицето не е обсъдена във връзка с актуалната ситуация в страната на произход, в резултат на което неправилно е приложен материалния закон. От съществено значение за предоставяне на статут на бежанец съгласно ЗУБ и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила и Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката следва да е конкретна и съобразена с фактите, изложени в бежанската история. Задължение на търсещия убежище е да представи необходимите елементи за оценка на истинността на изброените факти и обстоятелства. В случая такива елементи са предоставени от жалбоподателя във връзка с твърденията му за преследване поради политическите му убеждения и [заличен текст]. Налице са доказателства, че спрямо него са предприети административни мерки в тази връзка. Съдът не е обсъдил тези доказателства в светлината на действителната актуална обстановка в страната на произход. Разпоредбата на член 10, параграф 1, буква „г“ от Директивата, установява елементите, които следва да се вземат под внимание при оценяването на мотивите за преследване, като въвежда легална дефиниция на понятието „определена социална група“. Изрично е посочено, че в зависимост от условията, преобладаващи в държавата на произход, специфична социална група може да бъде и група, чиито членове имат като обща характеристика определена [заличен текст]. [заличен текст] не може да се разбира като включваща деяния, обявени за престъпления от националното право на държавите-членки. Аспектите, свързани с [заличен текст], се отчитат надлежно за определянето на принадлежност към дадена социална група или установяването на характерна черта на такава група. От друга страна, тази група трябва да има собствена идентичност в съответната държава, защото е разглеждана като различна от заобикалящото я общество. СЕС е тълкувал понятието „определена социална група“ в Решение на Съда от 7 ноември 2013 г. по делото съединени дела X и Y и Z, C‑199/12—C‑201/12. В това решение, основополагащо за тълкуването на понятието, е прието, че сексуалната ориентация на дадено лице представлява характеристика, до такава степен съществена за неговата идентичност, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от нея. В конкретния случай наличието на законодателство, насочено срещу правата на хомосексуалните лица, позволява да се установи, че тези лица представляват отделна група, разглеждана като различна от заобикалящото я общество. При тези констатации, административният орган и съдът е следвало да пристъпят към подробно обсъждане на същността на законодателството против [заличен текст] в Руската федерация, особено предвид данните, че то е възприето от Върховния комисариат на бежанците към ООН като дискриминационно. Подобно законодателство би било от естество да наруши чл. 8 от ЕКПЧ, на който съответства член 7 от Хартата на основните права в ЕС. Административният орган и съдът е следвало да обсъдят и преценят дали не се касае за несъразмерно или дискриминационно наказание по смисъла на член 9, параграф 2, буква в) от Директивата. При тези условия, съгласно т. 58 от цитираното по - горе решение на СЕС, националните власти следва при преценката на фактите и обстоятелствата по реда на член 4 от Директивата да проверят всички относими факти, свързани със страната на произход, включително законите и подзаконовите актове на страната на произход, както и начина на тяхното прилагане в съответствие с член 4, параграф 3, буква a) от Директивата. В рамките на проверката тези власти трябва по - специално да определят дали в страната на произход на молителя предвиденото в подобно законодателство наказание лишаване от свобода се прилага в действителност. При това не е необходимо да се касае за мерки, които са били директно насочени към кандидата за закрила. Достатъчна е преценката за основателни опасения от преследване при завръщане на молителя в неговата страна на произход по смисъла на член 2, буква в) във връзка с член 9, параграф 3 от Директивата. По отношение на касатора не е извършена всеобхватна преценка на бежанската му история, съотнесена към законодателството на Руската Федерация и неговото прилагане. Предвид обстоятелството, че същото предвижда наказание лишаване от свобода за „екстремизъм“ или за показване на предполагаеми символи или връзка с международно движение за права на [заличен текст], и доколкото се установява, че такива наказания се прилагат в действителност, следва да се извърши преценка на вероятността при завръщането на И. Б. в страната на произход неговата [заличен текст] да го изложи на реална опасност от преследване. Представените по делото декларации от Е. Г. и М. М., в които се сочи, че данъчният инспектор Р. М. е убеждавал свидетелите да подпишат доноси срещу Е. А. и И. Б., следва да бъдат обсъдени, доколкото съгласно чл. 43 от АПК пред административния орган могат да се представят писмени декларации за установяване на факти и обстоятелства, имащи значение за спора. Тези показания следва да бъдат съпоставени с данните от представената в съдебно заседание справка от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ при МС № МД-02-32/30.01.2026 г., с оглед твърдението на жалбоподателя по повод образуваното срещу него наказателно дело. Посочената нормативна рамка не предписва конкретен стандарт на доказване, за да може опасенията да бъдат считани за „основателни“. В решението си по делото Y и Z обаче, (решение на СЕС от 5 септември 2012 г., Y и Z, C‑71/11 и C‑99/11, т. 76 и 77) СЕС пояснява, че когато преценяват дали молителят има основателни опасения от преследване, компетентните органи следва да определят дали установените обстоятелства представляват или не заплаха, поради която съответното лице може с основание да се опасява с оглед на личното си положение, че действително спрямо него ще бъдат извършени актове на преследване. Директивата предоставя закрила не само на лица, които действително са били преследвани, но и на лица, които са изложени на опасност от преследване. Тя също така отразява разбирането, че заплаха от преследване може да е достатъчна, за да е налице нужда от закрила. Следователно не е необходимо дадено лице да е било преследвано преди да подаде молба за международна закрила; то може да се „опасява“ от преследване в бъдеще. Преценката дали жалбоподателят може, предвид индивидуалната си ситуация, с основание да се опасява, че действително ще стане обект на действия на преследване при завръщане в родината си трябва да се извърши „бдително и предпазливо“ (решение на СЕС от 5 септември 2012 г., Y и Z, C‑71/11 и C‑99/11, т. 76 и 77). За целта трябва да се обсъдят и преценят всички относими факти, свързани с държавата на произход в момента на вземането на решение по молбата, информацията и документите, позволяващи да се определи дали молителят е бил или би могъл да бъде обект на преследване, както и индивидуалното положение и личните обстоятелства относно молителя. Съгласно уточнението в член 4, §4 от Директивата фактът, че молителят вече е бил преследван, е сериозен признак за наличие на обосновани опасения от преследване, освен ако съществуват достатъчни основания да се смята, че преследването не би се повторило. От съществено значение е общата достоверност на твърденията на молителя, както и обстоятелството дали чрез политическото мнение, което е изразявал или чрез дейностите, които евентуално е извършвал, за да популяризира това мнение, включително и във връзка с [заличен текст], по време на пребиваването си в държавата на произход или след отпътуването си оттам, жалбоподателят вече е привлякъл неодобрението на потенциалните субекти на преследване в тази държава. В този смисъл, следва да се извърши преценка дали заявената от И. Б. подкрепа за [заличен текст], включително чрез дарителски плащания към [заличен текст], биха могли да го превърнат в обект на преследване или да му бъдат наложени непропорционално тежки или дискриминационни мерки единствено на база [заличен текст]. Приобщените по делото писмени доказателства, включително представените от органа справки за актуална ситуация в Руската Федерация, свидетелстват за наличието на репресивни/дискриминационни мерки и преследване спрямо лицата с [заличен текст]. В допълнение, след извършена служебна проверка, съдът установи, че по отношение дългогодишния приятел на жалбоподателя – Е. А. също е в ход процедура за предоставяне на международна закрила. С решение № 12532/03.12.2024 г. на председателя на ДАБ при МС е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Е. А.. Административният акт е оспорен по съдебен ред като с Решение № 12800/11.04.2025 г. по адм. дело № 1/2025 г. по описа на АССГ жалбата е уважена, а административната преписка е върната на органа за ново произнасяне съобразно указанията на съда. С Решение № 4925/30.09.2025 г. административният орган отново е отказал предоставяне на международна закрила на лицето. Решението на председателя на ДАБ при МС е оспорено от Е. А. пред АССГ, който с Решение № 8433/04.03.2026 г. по адм. дело № 11094/2025 г. е отменил административния акт и е изпратил делото на Е. А. на председателя на ДАБ при МС за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. След извършена служебна справка е установено, че горепосоченото решение на АССГ е обжалвано с касационна жалба и не е влязло в сила. С оглед изложеното и предвид наличната информация, че приятелят на И. Б., с когото [заличен текст], страда от [заличен текст], за което се лекува в България, следва преценката за наличието на предпоставки за предоставяне на международна закрила да се извърши и в светлината на чл. 9, ал. 6 от ЗУБ като се вземат под внимание в цялост аспектите на конкретната ситуация. Съгласно чл. 4, §3 от Директива 2011/95/ЕС оценяването на молбата за международна закрила следва да бъде извършено за всеки отделен случай, като се вземат под внимание следните елементи, включващи индивидуалното положение и личните обстоятелства относно молителя, включително и фактори като неговото минало, пол и възраст, за да може да се определи, въз основа на тези обстоятелства, касаещи молителя, дали действията, на които той е бил или рискува да бъде изложен, биха могли да бъдат считани за преследване или за тежки посегателства. Съобразно тълкуването на СЕС, дадено в решение от 07 ноември 2013 г. по съединени дела C-199/12, C-200/12 и C-201/12, наличието на наказателно законодателство, което е насочено конкретно към хомосексуалните лица и налагането на наказание лишаване от свобода на такива лица е основание лица от тази група да получат статут на бежанец. Видно от представените по делото доказателства, според руското законодателство, финансирането на „екстремистка организация“ носи максимална присъда от 12 години затвор. Липсата на подробно обсъждане на изложените в молбата за закрила опасения за преследване и необходимостта от обсъждане на бежанската история в светлината на актуалната ситуация в страната на произход налагат отмяна на решението на административния съд. Тъй като такива нарушения са допуснати и в самото административно производство, изисква се отмяна и на административния акт и връщане на преписката за ново разглеждане на административния орган. При новото произнасяне следва подробно и конкретно да се прецени бежанската история на молителя, в съответствие с последната достъпна актуална информация за страната на произход и по- конкретно по отношение подхода на официалната власт към лицата, изразяващи различно от официалното политическо мнение и лицата с [заличен текст]. Административният орган следва да вземе предвид установената съдебна практика на Съда на ЕС относно понятията „политическо мнение“, „основателни опасения“, „преследване“, „определена социална група“. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено като неправилно. От установените фактически обстоятелства и направения правен анализ следва извод, че оспореният отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут е формиран в противоречие с материалноправните разпоредби и не съответства на целта на закона. Така констатираните пороци обуславят извод за незаконосъобразност на административния акт, който подлежи на отмяна, като преписката следва да бъде изпратена на съответния компетентен административен орган за ново произнасяне, при съобразяване на задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1- во, предл. 2-ро, във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,