Определение № 3183 от 29.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1411/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. В. и Д. В. против решение № 359/20.12.2023г. по т.д.№ 32/2022г. на Апелативен съд – Варна, в частта му с която е потвърдено решение № 260146/05.08.2021г. по т.д.№ 988/2018г. на Окръжен съд – Варна, в частта от същото, с която: 1/ е уважен предявеният от „Сим Сол„ ЕООД против ответниците и настоящи касатори иск, като в отношенията помежду им е признато за установено, че „Сим Сол„ЕООД е собственик на процесните недвижими имоти / ап. № 56, ведно с изба № 56, магазин № 7, паркоместа № 115 и 116, находящи се в [населено място] /; 2/ ответниците Н. В. и Д. В. са осъдени, на основание чл. 108 ЗС, да предадат на „Сим Сол„ЕООД владението на същите имоти; 3/ оставено е без уважение възражението на ответниците, на основание чл. 72, ал. 3 вр. с ал. 2 ЗС, за признаване правото им на задържане върху имотите, чието владение, на основание чл.108 ЗС, са осъдени да предадат на собственика „Сим Сол„ЕООД, до заплащане от дружеството на сумата от 496,25 лева – направени от ответниците необходими разноски за запазване на имотите / разходи за поддръжка и управление на общи части на сградата, в която се намират /. Касаторите оспорват допустимостта на въззивното решение, като намират, че противно на петитума на иска на „Сим Сол„ ЕООД срещу ответника „Камуел България„ ЕООД, за установяване нищожност на упълномощителната сделка, въз основа която е сключен договора за покупко-продажба на процесните имоти между „Сим Сол„ЕООД, чрез пълномощник без представителна власт и праводателя на ответниците „Камуел България„ ЕООД / производството по който иск е прекратено с влязло в сила определение, поради липса на правен интерес от самостоятелно водене на иска срещу приобретателя „Камуел България„ ЕООД, при съобразяване порока на упълномощителната сделка като преюдициален въпрос по иска за нищожност на самата покупко-продажба/, въззивният съд е разгледал порок, различен от релевирания от ищеца - висяща недействителност, вместо нищожност. В частта относно оставеното без уважение възражение за право на задържане, на основание чл. 72 ЗС, касаторите намират неправилен извода на съда, че не се касае за „ необходими разноски за запазване на вещта „, тъй като се отнасят до поддържането на общите части на сградата в етажна собственост, в която се намират процесните имоти, т.е. са дължими на основание ЗУЕС. Ответната страна - „Сим Сол„ЕООД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неформулиран правен въпрос и неустановима от мотивите на въззивния съд „очевидна неправилност“ на решението му. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни, против валиден и подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, освен в частта му, с която, с въззивното решение е потвърдено първоинстанционното, за оставяне без уважение възражението на ответниците Н. В. и Д. В., за признаване в тяхна полза право на задържане върху недвижимите имоти, чието владение са осъдени за предадат с уважения иск по чл. 108 ЗС, до заплащане от „Сим Сол„ЕООД на сума от 496,25 лева – понесени необходими разноски по запазване на имотите. Размерът на претенцията, заявена с възражение, е под минималния законодателен праг за касационна обжалваемост по граждански дела, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване,в останалата част от касационната жалба, настоящият състав съобрази следното: Ищецът „Сим Сол„ЕООД е предявил срещу ответника „Камуел България„ ЕООД и лицето Б. С. / починал в хода на производството и поради бездействие на ищеца, за конституиране наследниците му, с прекратено по отношение на същия производство /, искове за установяване нищожност на упълномощителна сделка, легитимирала Б. С., като пълномощник на „Сим Сол„ЕООД при сключването с ответното дружество на договор за покупко-продажба на процесните имоти. Производството по този иск срещу ответника „Камуел България„ ЕООД също е прекратено с въззивното решение, като недопустимо, поради липса на правен интерес от нарочно прогласяване на нищожността, вместо разглеждането й, като преюдициален въпрос по предявения от „Сим Сол„ЕООД срещу „ Камуел България „ЕООД иск за нищожност на договора за покупко-продажба, като приобретател по който ответното дружество се е легитимирало за собственик и последващо прехвърлило в полза на ответниците Н. В. и Д. В. същите имоти. Срещу последните е предявен ревандикационен иск по чл.108 ЗС, за признаване че „Сим Сол„ЕООД, предвид нищожността на покупко-продажбата с приобретател „Камуел България„ЕООД и ненастъпил вещно-транслативен ефект по последващата продажба от същото дружество в тяхна полза, е собственик на процесните имоти и за осъждането им да предадат на ищеца владението им. Ответниците и настоящи касатори са противопоставили възражение за право на задържане, до заплащане на направени от тях необходими разноски за запазване на имотите - от заплатено възнаграждение за поддържане и управление на общите части на сградата – етажна собственост, в която се намират тези имоти. Въззивното решение, в частта му с която е признато за установено в отношенията между „Сим Сол“ ЕООД и „Камуел България„ЕООД, че „Сим Сол„ЕООД е собственик на процесните имоти, като необжалвано, е влязло в сила. Въззивният съд е разгледал порока на упълномощителната сделка, при произнасянето си по иска за нищожността на покупко-продажбата между „Сим Сол„ЕООД и „Камуел България„ЕООД и предвид установената неавтентичност на пълномощното, с което пълномощникът С. се е легитимирал като представител на ищцовото дружество при изповядването й, е приел, че като сключена без представителна власт за продавача сделката по покупко - продажбата, / а не упълномощителната сделка, както сочат касаторите /, е сключена като висящо недействителна, на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, но от висяща е е трансформирана в окончателно недействителна, предвид изричното противопоставяне на представлявания, с оглед което са изложени мотиви за несъстоятелност на възраженията за нейното последващо потвърждаване от „Сим Сол„ЕООД, вкл. чрез конклудентни действия. Предвид недействителността на покупко – продажбата, съдът е приел, че вещно - транслативно действие по същата, с обект процесните недвижими имоти, не е настъпило в патримониума на „Камуел България„ ЕООД и последващо – в патримониума на Н. В. и Д. В., сключили договор за покупко - продажбата им с ответното дружество. На това основание са уважени установителните искове за собственост на ищеца върху процесните имоти, спрямо „Камуел България„ ЕООД / влязло в сила въззивно решение в тази му част / и спрямо настоящите касатори, които са осъдени да предадат владението им на ищеца. Възражението за право на задържане е счетено за неоснователно, тъй като със същото са предявени разноски, които нямат характера на необходими разноски за запазване на вещта – заплатено възнаграждение на управител, въз основа сключени договори за поддръжка и управление на общите части в сградата – етажна собственост, в която се намират имотите. Заплащането им съдът е счел, че не е било необходимо за запазване на конкретните имоти в индивидуална собственост, вкл. от погиване. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторите се позовават на недопустимост на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 2, пр. второ ГПК, по преждеизложените съображения. Формулират и изрични въпроси: 1/ Недопустимо ли е въззивно решение, с което се потвърждава първоинстанционно, с което се уважават искове за собственост, обусловени от иск за установяване нищожност на пълномощното, с което мним пълномощник се е легитимирал като представител на ищцовото дружество при продажба на имоти негова собственост, и същевременно се обезсилва първоинстанционното решение по иска за установяване нищожността на пълномощното ?; 2/ Ако иска за установяване нищожността на пълномощното е недопустим, като предявен самостоятелно, то допустим ли е за разглеждане, като преюдициален въпрос по иска за нищожност на разпоредителния договор, осъществен от мнимия пълномощник ? Недопустимостта, като порок на въззивния акт, не се нуждае от формулировка на изрични въпроси и обосноваване с допълнителен селективен критерий. В случая съображенията за недопустимост, изложени в касационната жалба, са различни от тези, изводими от съдържанието на формулираните въпроси, но доколкото съдът служебно следи за недопустимост на всяко основание, това противоречие е ирелевантно. Така в касационната жалба се изхожда от произнасяне на въззивния съд в разрив с диспозитивното начало в процеса - по нищожност, вместо по висяща недействителност на упълномощителната сделка. Преди всичко, висяща недействителност въззивният съд е приел за установена по отношение договора за покупко-продажба, предвид сключването му от пълномощник на продавача, без учредена му представителна власт, а не по отношение на упълномощителната сделка – същата е приета за недействителна, поради неавтентичност на подписа на упълномощител, т.е. липса на заявена правно валидна воля на същия. По тези му решаващи мотиви касационната жалба не съдържа доводи за неправилност. При това, за нищожността / недействителността /, респективно видовете й, съдът следи служебно и не се явява обвързан от квалификацията на страните. Напълно правилно и в съответствие с ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк.дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е приел, че сключената от пълномощник, без представителна власт за страната по сделката, покупко-продажба е била висящо недействителна, на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, която недействителност е и окончателна, поради изричното противопоставяне на представлявания за сключването на сделката. Видно от съдържанието на формулираните въпроси касаторите се опитват да изведат недопустимост на въззивното решение, с оглед прекратяването на производството по предявения срещу „Камуел България„ ЕООД, нарочен иск за установяване нищожност на упълномощителната сделка. Доколкото предмета на този иск е разгледан от въззивния съд, като преюдициален въпрос по исковете срещу ответниците – касатори, непонятни са съжденията им, че с това прекратяване са останали обикновени наблюдатели в процеса, лишени от ефективна защита по този предмет на спора. Всички защитни възражения срещу твърденията за нищожност на упълномощаването и оттук на сключения от пълномощник на продавача договор за покупко - продажба, ответниците са могли да наведат в производството, както и да обосноват касационни доводи по правилността на решението в тази му част. Произнасянето на въззивния съд по предявените срещу Н. В. и Д. В. искове е в съответствие с обстоятелствената част и петитума на тези искове и не се установява нарушение на принципа за диспозитивното начало в процеса. Третият формулиран въпрос / п. 4 / касае касационното производство в неговата недопустима, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК част, поради което не подлежи на коментар. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение