Решение № 10709 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5642/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП, приподписана от гл. юрк. М. Григорова, срещу решение № 808/23.04.2026 г. постановено по адм. д. № 490/2025 г. по описа на Административен съд – Кърджали, с което по жалба на „Интер Билдингс“ ЕООД е отменен ревизионен акт (РА) № Р-16000924004778-091-001/12.05.2025г., издаден от органи по приходи при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 223/10.07.2025г. на посочената по-горе дирекция, в частта, в която на дружеството са определени задължения за ДДС в размер на 50 182, 51 лв., от които 5 724, 64 лв. за месец юни .2023 г.; 23 776, 08 лв. за месец януари .2024 г. и 20 681, 79 лв. за месец февруари 2024 г. и лихви в размер на 8 773,92 лв., както и в частта, в която е начислен корпоративен данък в размер на 2 862, 32 лв. и лихви в размер на 353, 81 лв. за 2023 г. Обжалва се решението и в частта за разноски за сумата от 3 485, 09 евро, присъдени в полза на „Интер Билгдингс“ ЕООД. Релевират се оплаквания, че изводите на първоинстанционния съд, обективирани в обжалваната част на решението, са неправилни, незаконосъобразни и несъответстващи на обективната действителност, респективно съдебният акт е неправилен, поради нарушение на материалният закон и необоснованост. Според касационния жалбоподател административният съд възприема неправилна фактическа обстановка, поради което прави и погрешен извод за липсата на предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 ДОПК. Поддържа, че е подаден сигнал до МВР за извършен нерегламентиран добив от проверяваното дружество, а и освен това са налице констативни протоколи от проведени контролни производства от БД „Източнобеломорски район“; от Община Кирково и от Министерство на енергетиката, подкрепени и със снимков материал, от които може да се направи извод, че ревизираното дружество придобило инертни материали над заложените проектни 100 куб.м., доколкото същото е титуляр на разрешително за търсене и проучване на строителни материали, съгласно сключен договор с Министерство на енергетиката от 27.04.2022 г., но същите не са заведени и няма данни за счетоводната им отчетност от продажбата им, вследствие на което дружеството укрива приходи, респективно за същите не е начислено ДДС и не фигурират и в подадените ГДД по чл. 92 ЗКПО. Според касатора първоинстаницонният съд не е отчел обстоятелството „Интер Билдингс“ ЕООД не съдействал в хода на контролните производства от други държавни институции, както и в хода на ревизията, като не е представило изисканите документи, обяснения и доказателства. По отношение на сключения договор между проверяваното дружество и Община Кърджали от 16.08.2023 г., доколкото по него няма извършени услуги и/или СМР, няма подписани приемо-предавателни протоколи, няма издадени фактури и получени плащания, то включените разходи в размер на 8 540,52 лв., декларирани като такива в ГДД по чл. 92 ЗКПО, неправилно съдът я признава за разход за периода на отчетната 2023г., като по този начин немотивирано е намалил корпоративния данък. Касаторът поддържа, че за 2023г. не е включена и сумата в размер на 17 120 лв., във връзка с извършена услуга от проверяваното дружество към Община Кърджали по протокол от 29.12.2023г., вследствие на което първоинстанционният съд прави и погрешен извод за установените задължения по ЗКПО. Оспорват се мотивите на административния съд, че „Интер Билдингс“ ЕООД не е добило и продало инертни материали, поради обстоятелството, че не разполага със специализирана техника и кадров ресурс за извършване на тези дейности. За неотносими към предмета на спора касаторът счита и изготвената съдебно – техническа експертиза и по-конкретно, дали е извършено пробовземане, лабораторен анализ за доказване състава на материала и други, доколкото при проверка на място, извършена от други държавни институции, е констатирано, че именно „Интер Билдингс“ извършва нерегламентиран добив на инертни материали, позовавайки се на това, че дружеството е страна по договори, титуляр на разрешително, чийто продажби не са декларирани, респективно не са намерили и счетоводно отражение в регистрите по ЗДДС – дневници за продажби, не са начислени и платени дължимите данъци за тях и като такива се явяват укрити. В заключение, касационният жалбоподател счита, че административния съд неправилно е ценил събраните доказателства, като не е посочил кои факти приема за доказани, не ги е обвързал със съответните правни норми и не е направил правни изводи по същество на спора. Посочва се, че са погрешни изчисленията за прилежащите лихви на отменената и потвърдена част на корпоративния данък. С касационната жалба се иска отмяна на решението в обжалваната му част, както и отмяна на решението и в частта за разноските. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В случай, че първоинстанционното съдебно решение бъде оставено в сила, касаторът моли да се приложи разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК, като разноските бъдат възложени изцяло в тежест на „Интер Билдингс“ ЕООД. Ответникът - „Интер Билдингс“ ЕООД - гр. Кърджали, чрез адв. Е. Влахова, в депозиран писмен отговор я оспорва. Претендира присъждане на разноски за касационната съдебна инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура в представено заключение и в съдебно заседание счита касационната жалба за основателна и предлага съдебното решение да бъде отменено. Върховния административен съд, Първо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на разглеждане от Административен съд – Кърджали е бил посоченият по – горе РА, с който на „Интер Билдингс“ ЕООД са установени задължения за ДДС за данъчни периоди на 2023 г. и 2024 г., както и за начислен корпоративен данък за 2023 г. Първоинстанционният съд е приел, че не са налице основанията за провеждане на ревизия по особен ред на основание чл. 122, ал. 2 ДОПК, доколкото наличието на сигнал, подаден в МВР, за нерегламентиран добив на инертни материали от „Интер Билдингс“ ЕООД и констативни протоколи, издадени вследствие на извършени проверки на място от Община Кирково, Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – Пловдив и Министерство на енергетиката, не води автоматично до извода за доказано участие на дружеството при добиването и транспортирането на такива материали, съответно и до продажбата им. Обстоятелството, че ревизираното лице е титуляр на разрешение за търсене и проучване на строителни материали по договор от 27.04.2022 г., сключен с Министерство на енергетика, също не може да обоснове извода за нерегламентиран добив на инертни материали. Според съда, твърдението на приходните органи, че именно ревизираното дружество е извършвало тази нерегламентирана дейност, съответно е извършвало и продажбата им, остава недоказан, а извода е направен на база предположения. В хода на съдебното производство пред административния съд са събрани доказателства, които установяват точно обратното, а именно: че установената техника на място не е собственост на „Интер Билдингс“ ЕООД, а от заключенията на вещите лица, неоспорени от страните, се констатира, че проверяваното дружество не разполага нито със специализирана техника, която да направи добива, нито с квалифицирани наети лица за извършване на тази дейност. В съдебното решение е изложено, че приходните органи не са доказали по несъмнен начин, че „Интер Билдингс“ ЕООД действително е получил инертните материали, както и че е реализирало приходи от тях, които не е документирало и не е отчело, поради което ревизията не е следвало да бъде проведена по реда на чл. 122 ДОПК. При наличие на така възприетото от съда, последният счита, че не следва да се прилага и правилото на чл. 124, ал. 2 ДОПК, за истинността на фактическите констатации в ревизионния акт до доказване на противното, а в хода на първоинстанционното съдебно производство ответникът не е ангажирал доказателства, с които да докаже твърденията в РА. При така изложените мотиви, след като първоинстанционният съд е приел за недоказан факта, че действително дружеството е осъществило нерегламентирана дейност по добив на инертни материали, а след това е реализирало печалби от тях, които не е счетоводно документирало и декларирало, съдът е изложил мотиви, че приходните органи незаконосъобразно са начислили ДДС за данъчни периоди на месеците юни 2023 г., както и за януари и февруари 2024 г., както и задължения за корпоративен данък за 2023г. По посочените съображения РА е отменен в тези му части. Решението в обжалваната част е правилно постановено. Ревизията е проведена по особения ред при твърдяно от ревизиращите органи наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 5 ДОПК. При ревизия по особения ред задължение на приходните органи е да докажат наличието на съответното обстоятелство по чл. 122, ал. 1 ДОПК, а съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК ревизираният субект е този който трябва да опровергае констатациите в ревизионния акт, които се считат за верни до доказване на противното, т.е. налице е оборима презумпция. В случая правилно първостепенният съд е приел, че от страна на органите по приходите не е налице доказване на наличието на посочените от тях обстоятелства за провеждане на ревизия по особения ред по чл. 122, ал.1, т. 2 и 5 ДОПК. В този смисъл правилни са изводите в обжалваното решение, че липсват конкретни констатации, от които да се докаже участието на ревизираното дружество при добиване и транспортирането на инертни материали или за продажбата им. Налице са доказателства в обратното, а именно че установената на място техника е собственост на друго дружество, а ревизираният субект не е разполагал нито със специализирана техника, нито с кадрова обезпеченост за извършване на такава дейност. Установено е по делото и правилно съдът е приел, че разрешението на „Интер Билдингс“ ЕООД, издадено от министъра на енергетиката е само за проучване на подземни богатства – строителни материали в местността „Пенковото“ в землищата на селата Старейшино и Подкова в Община Кирково за срок от 1 година. Установено е по делото и, че действието на този договор е било спряно, считано от 07.01.2023 г. до приемане на решение на комисията по чл. 17, ал.1 от Закона за опазване на земеделските земи. Впоследствие, считано от 13.12.2023 г. действието на договора е било възобновено. Както в хода на ревизията, така и в съдебното производство приходните органи, респ. първоинстанционният съд са установили, че ревизираното дружество е сключило договор от 10.07.2023 г. със „Стилмед – СА“ ЕООД, като съгласно чл. 1 от него е имало задължението да прокарва канави, шурфи и сондажи за проучване на строителни материали в посочената местност. В същия чл. 3 от договор, е уговорено изпълнителят – „Стилмед – СА“ ЕООД да запазва количества строителни материали след проучването с ц;ел проджаба и бъдещи печалби от продажбата. При извършените проверки различните контролни органи са установили на място, както и „…да изземва и транспортира (баластра) в собствените си бази, находящи се в гр. Кърджали. Нещо повече, при проверка на място от служители на посочената басейнова дирекция и от министерството на енергетиката, са намерени работници и механизация именно на „Стилмед – СА“ ЕООД, а не на ревизираното дружество. Освен това в чл. 1 от договора между посоченото дружество и ревизирания субект е налице клауза, според която изпълнителят по договора може да изземва и транспортира материали в собствената си база в гр. Кърджали за техноложки проби и технологични изпитвания. Така договорените обстоятелства обясняват наличието на специализирана техника по време, когато на обекта е имало контролни органи. Нещо повече, изрично в хода на ревизията е установено, че при проверката от служители на Министерство на енергетиката, която е била през месец февруари 2024 г., на обекта са се намирали работници на „Стилмед – СА“ ЕООД и в констативен протокол от 13.02.2024 г. е отразено, че не е установено извършване на геологопроучвателни и добивни дейности, т.е. няма доказателства, че е осъществен промишлен добив на подземни богатства, каквито са констатациите в процесния РА. В този смисъл, направените изводи от решаващия съд, че не са налични доказателства, че ревизираното дружество неправомерно е придобивало подземни богатства, са правилни и обосновани. Само наличието на разрешение на „Интер Билдингс“ ЕООД за проучване на подземни богатства не установява твърдяното от контролните органи, че неправомерно ревизираното дружество е добивало подземни богатства в местността „Пенковото“, както и че добитият материал надвишава проектните количества. Правилно съдът е посочил, че не е изследвано от контролните органи какъв е иззетият материал.След като не е доказано по безспорен начин, че „Интер Билдингс“ ЕООД е придобило инертни материали, то необосновано приходните органи твърдят, че дружеството е реализирано печалба от продажбата им. Въз основа на констативни протоколи от проведени контролни производства от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“; от Община Кирково и от Министерство на енергетиката, правилно първостепенният съд е стигнал до извода, че не са налице доказателства за осъществена стопанска дейност от ревизираното дружество и не са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 ДОПК, т.е. констатациите на приходните органи не почиват на конкретни доказателства. Доказателствената тежест за установяване на обстоятелството за провеждане на ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК е на органите по приходите и такова доказване не е установено от тях. Констатациите в ревизионния акт не може да почиват на предположения, а на конкретно обосновани факти и обстоятелства, подкрепени с категорични доказателства, а такива не са налични по делото. В този смисъл е и заключението на съдебно – техническата експертиза, според която с притежаваните транспортни средства, едно от които е еднокофен багер „Бобкат – E27Z не е възможно да изкопае 3000 куб. м. земна маса и това е установено със съответните формули, които вещото лице е посочило в експертизата си. В тази връзка експертът е установил, че дружеството не притежаваi друга изкопна техника. При така установеното, настоящият съдебен състав на касационната инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че неправилно приходните органи са приели недеклариран от ревизираното дружество приход от продажба на инертни материали, респективно са установили задължения по ЗДДС за данъчни периоди на 2023 г. и 2024 г. и допълнително начислен корпоративен данък за 2023 г. В този смисъл решението в обжалваната му част е правилно постановено и не са налице отменителните основания, посочени в касационната жалба, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, в полза на „Интер Билдингс“ ЕООД следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за касационната инстанция в размер на 1 440 евро, които съдът счита за доказани, предвид представените доказателства - списък по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие от 29.05.2026г., фактура от 28.09.2026г и касов бон от същата дата. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е немотивирано, тъй като не съдържа конкретни оплаквания и не отговаря на изискванията на чл. 144 АПК във връзка с чл. 78, ал. 5 ГПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, настоящият съдебен състав,