Решение № 5439 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 350/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Национална агенция за приходите чрез юрк. Й. Йорданова, против решение № 34575/22.10.2025 г. постановено по адм. дело № 6363/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се, че съдът неправилно е приел, че по делото е доказана пряката и непосредствена връзка между отменения акт и настъпилите вреди. Оспорва се и изводът на съда за това, че не е налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Иска се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – „Трез Асетс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез процесуален представител, с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Национална агенция за приходите (НАП) е осъдена да заплати на „Трез Асетс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя С. П., обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 600 лева, представляващи разход за изготвяне на жалба при оспорване на Ревизионен акт № Р-22221024003320-091-001/13.02.2025 г. на органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите София, отменен частично с Решение № 458/07.05.2025 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, ведно със законна лихва върху сумата в размер на 9,28 лева, изчислена от датата на окончателната отмяна на акта в частта на установения резултат за корпоративен данък за 2023 г. ведно със съответните лихви /07.05.2025 г./ до датата на предявяване на иска /18.06.2025 г./ и законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното ѝ заплащане. Също така, в полза на „Трез Асетс“ ЕООД е присъдена и сума в размер на 450 лева, представляваща разноски за съдебното производство. От фактическа страна съдът е установил, че с ревизионен акт № Р-22221024003320-091-001/13.02.2025 г. на органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите София се установяват по отношение на „Трез Асетс“ ЕООД, задължения за корпоративен данък за 2023 г. и по ЗДДС за месец декември 2023 г., съответно – лихви. РА е оспорен по административен ред с жалба на „Трез Асетс“ ЕООД, чрез адв. Леви на 04.03.2025 г. пред Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, който с Решение № 458/07.05.2025 г. е отменил РА в оспорената част на установения резултат за корпоративен данък за 2023 г. ведно със съответните лихви и е потвърдил РА в оспорената част на установения резултат по ЗДДС за месец декември 2023 г. „Трез Асетс“ ЕООД като жалбоподател в производството по оспорване на РА е било представлявано от управителя си, но за изготвянето на жалба срещу РА и депозирането ѝ бил сключен на 21.02.2025 г. договор за правна защита и съдействие с адв. П. Леви. Посочено било в договора, че жалбата следва да бъде предоставена от адвоката на клиента на хартиен носител, удостоверено с двустранно подписан приемо-предавателен протокол като уговореното възнаграждение било в размер на 600 лева, което следвало да бъде платено в двуседмичен срок от депозиране на жалбата в деловодството на ТД на НАП София по банкова сметка на адвоката. По делото били представени приемо-предавателен протокол от 04.03.2025 г., подписан от управителя на дружеството и адв. Леви и заверено копие на платежен документ от дата 13.03.2025 г., видно от който дружеството е заплатило на адвоката сумата в размер на 600 лева по посочената банкова сметка. Въз основа на така установеното, първоинстанционният съд приел, че искът е насочен против надлежен ответник и е основателен. По отношение на предоставената на дружеството адвокатска защита първоинстанционният съд посочил, че същата се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. Преценил е, че в случая не е налице прекомерност на договорения и заплатен адвокатски хонорар, с оглед материалния интерес на дружеството в административното производство и предвид сложността на производството от фактическа и правна страна, като претендираните като имуществени вреди суми следва да се присъдят с ДДС върху тях, каквато е и съдебната практика в подобни случаи. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените касационни основания. Постановено е срещу надлежен ответник, правилно определен, предвид основанието и петитума на исковата молба. Съдът надлежно е изяснил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е постановил обосновано съдебно решение в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. НАП. По делото безспорно са доказани всички елементи за основателност на иска по ЗОДОВ – отменен административен акт, понесена вреда и причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и понесената вреда. Следва да се посочи, че в ДОПК няма норма, която урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски, когато се касае за извършването на такива пред административния орган. Съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. Въпросът с разноските в административното производство не е уреден и в Глава шеста „Оспорване на административните актове по административен ред“ на АПК. Това означава, че относно понесените от страната разноски в административното производство, е налице законова празнота както в ДОПК, така и в АПК. В този смисъл, за страната в оспорването на акта по административен ред съществува единствено възможността да претендира направените разноски, като претърпени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Към този ред препраща разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), съгласно който Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. От представените по делото доказателства е видно, че разноските при административното обжалване на Ревизионен акт № Р-22221024003320-091-001/13.02.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София са реално сторени от дружеството. Неоснователен е доводът, че не са изпълнени обстоятелствата за ангажиране отговорността на НАП, поради неустановяване и недоказване на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилни и обосновани са изводите на административния съд, че в случая са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ. Договорът за представителство и правна защита от 21.02.2025 г., представените копия на фактури и приемо-предавателни протоколи, както и документите за определената, съответно и заплатена сума на договореното възнаграждение, по отношение на която РА е частично отменен, обективират реално и безспорно осъществен разход от страна на „Трез Асетс“ ЕООД за оказаната от адвокат П. Леви защита в договорения от страните размер на сумата. АССГ е изложил правилни мотиви във връзка с твърдението за прекомерност на претендираното обезщетение, тъй като същото съответства както на осъществената защита, така и на фактическата и правна сложност на спора, поради и което се явява справедливо и обосновано по смисъла на чл. 36, ал. 2, изр. второ от Закона за адвокатурата. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на актове по административен ред, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този административен акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което заплатените суми за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред на посочения ревизионен акт, издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, следва да се квалифицира като вреда, непосредствено произтичаща от него. Реално дружеството не би понесло посочения в исковата молба разход, ако срещу него не бе издаден незаконосъобразният РА на касационния жалбоподател НАП. Налице е намаление на имуществото на дружеството, равно на размера на платеното адвокатско възнаграждение. Съответно причинените имуществени вреди са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, т.е. явяват се следствие от увреждането - чл.4 ЗОДОВ. Правилно административният съд е уважил и искането на дружеството за присъждане на законна лихва. Тук приложение намира Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. ОСГК, съгласно което началният момент на изява е датата на влизане в сила на отменителното решение – т.е. решението на ВАС – 07.05.2025 г. По изложените съображения, не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Същите, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, Договор за правна защита и съдействие от 23.04.2026 г., са в размер на 300 евро. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение