Определение № 287 от 26.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 1341/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на синдика на „Техно Резиденшъл Парк 2“ ЕАД (н) срещу определение на Софийски апелативен съд, с което като нередовна е върната подадената от същия въззивна жалба, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че жалбоподателят не е отстранил указаната му нередовност на въззивната жалба, изразяваща се в липса на внесена държавна такса. Намерил е за неоснователни изтъкнатите от жалбоподателя доводи за приложимост на правилото по чл. 620, ал. 5 ТЗ по съображения, че същото не се прилага в случаите, когато несъстоятелният длъжник е трето лице – помагач на главна страна по делото. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на извода на въззивния съд, че предявеният иск не е такъв за попълване на масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 620, ал. 5 ТЗ, тъй като участието на синдика в настоящото производство и упражняването на правото на жалба на несъстоятелното дружество цели защита на правата му и съхранение на масата на несъстоятелността. Частната жалба е неоснователна. По приложението на чл. 620, ал. 5 ТЗ е установена последователна съдебна практика в смисъл, че дела за попълване на масата на несъстоятелността са не само тези, посочени в Глава четиридесет и първа от ТЗ, но и всички дела, по които положителното за несъстоятелния длъжник решение по иска, независимо от вида му, би довело до увеличаване или запазване на масата и до по-голяма степен на удовлетворяване на кредиторите (ч. т. д. № 139/09, ВКС, 2 т. о.; ч. т. д. № 107/11, ВКС, 2 т. о.; ч. т. д. № 123/11, ВКС, 2 т. о.; ч. т. д. № 2413/16, ВКС, 1 т. о.). Делата, по които несъстоятелният търговец е трето лице – помагач на главна страна, обаче не са насочени към попълване или запазване на масата на несъстоятелността, тъй като същите винаги имат за предмет материално правоотношение между главните страни, по което несъстоятелният търговец не е страна. Обстоятелството, че решението по такова дело може да се отрази и на правното положение на несъстоятелния търговец, т. е. и на масата на несъстоятелността, с оглед връзката между това правоотношение и материалното правоотношение между търговеца и подпомаганата главна страна (обуславяща интереса от участието на търговеца като помагач съгласно чл. 218 ГПК), не дава основание това дело също да бъде включено в кръга на делата за попълване на масата по смисъла на чл. 620, ал. 5 ТЗ, тъй като тази връзка не е пряка – независимо от изхода на делото за правата и задълженията на несъстоятелния търговец и съответно за обема на масата на несъстоятелността би имало последващото предявяване на регресното вземане на подпомаганата страна срещу търговеца по реда на Глава четиридесет и трета от ТЗ и съответно евентуалното решение по чл. 694 ТЗ, ако такъв иск бъде предявен. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. С тези мотиви съдът