Определение № 5790 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2707/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. Г. С., [ЕГН], срещу Определение № 1920 от 05.12.2025г., постановено по адм.д.522/2024г. на Административен съд(АС) – Търговище, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба против Решение № 161/25.09.2025 г., постановено по същото дело. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, иска се същото да бъде отменено. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Производството по адм. дело 522/2024 г. по описа на Административен съд - Търговище е образувано по жалба на „С. 77“ ЕООД, ЕИК 203849509, със седалище и адрес на управление: обл. Търговище, гр. Попово, [улица], с управител В. Л. С., против Решение №2153-25-313 от 07.08.2024г. издадено от Директора на ТП на НОИ - Търговище, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-25-01631754/19.06.2024 г. на осигурителя „С. 77“ ЕООД с ЕИК 203849509, издадени от Е. М. - главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Търговище на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкция № 1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ, с което е предписано заличаване на данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), а именно за осигурителен стаж и доход, с декларация обр. 1, за осигуряване на Д. Г. С. и С. С. Д.. В провелото се по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 118 КСО производство административният съд е конституирал като страни оспорващия - „С. 77“ ЕООД и директора на ТП на НОИ – Търговище - ответник по оспорването, който е издател на процесния административен акт. С Решение № 161 от 25.09.2025г., постановено по адм. дело №522/2024 г. на Административен съд – Търговище, жалбата на дружеството срещу Решение №2153-25-313 от 07.08.2024г. издадено от Директора на ТП на НОИ - Търговище е отхвърлена. Срещу съдебното решение е постъпила касационна жалба, депозирана от Д. Г. С., в качеството му на лице по чл. 210, ал. 2 АПК. За да постанови процесното определение Административен съд – Търговище е извел правен извод за недопустимост на касационната жалба, в хипотезата на чл. 215, т. 1 от АПК, поради депозирането й от страна, която не е участвала в първоинстанционното производство. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият състав на Върховния административен съд приема, че касатор (жалбоподател) е физическото лице Д. Г. С., изложил твърдения в лично качество, а именно, че е дългогодишен работник на „С. 77“ЕООД, пряко зает от правоотношението, засегнато от задължителните предписания на НОИ, които рефлектират върху неговия осигурителен стаж, поради което подава касационната жалба. Адресат на процесните задължителни предписания е „С. 77“ЕООД, но същите касаят осигурителноправния статут на Д. Г. С., който е засегнато от тях лице. За да се гарантира правото му на защита срещу неблагоприятния административен акт, той следва да участва в административното производство. Разпоредбата на чл. 154, ал. 1 АПК дава правомощие на съда да конституира страните служебно, т.е. както надлежния жалбоподател, така и надлежния ответник. В случая, административният съд не е изпълнил вменените му задължения по чл. 162 АПК, а именно да съобщи акта на всички засегнати лица, като им осигури възможност да защитят интересите си. Д. Г. С. не може да бъде конституиран като заинтересована страна от съда, тъй като задължителните предписания не са благоприятен за него административен акт, т.е. той би могъл да участва единствено като жалбоподател и то по реда на чл. 162, ал. 3 АПК при условие, че подаде жалба. В този аспект Д. Г. С. има право на касационна жалба на основание чл. 210, ал. 2 АПК. Обжалваното определение на първоинстанционния съд е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Същото следва да бъде отменено, а делото да се докладва на председателя на шесто отделение за администриране на касационната жалба, подадена от Д. Г. С.. Разноски в настоящото производство не се дължат по аргумент на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение