Определение № 452 от 24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2387/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Р. /България/” ЕАД, чрез процесуален представител юрисконсулт С., срещу определение от 05.03.2014г. по ч.гр.д.№16513/2013г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на разпореждане за незабавно изпълнение на издадената на 22.09.2013г. по ч.гр.д. № 25106/2013г. на Софийски районен съд, заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист Ответника ЕТ К. Г. Л. с фирма „А.-К. Л.” оспорва частната касационна жалба. Настоящия съдебен състав констатира: С определение № 428 от 16.06.2014 г. производството по настоящето дело е спряно на основание чл. 292 ГПК вр. чл. 278, ал.4 ГПК до приключване на ТД № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС. Решението по тълкувателно дело е обявено на 18.06.2014 г., поради което е налице основание за възобновяване на производството по делото. Съобразно приетото в т. 8 на горепосоченото тълкувателно решение на ОСГКТ: „Въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване”. Поради задължителния характер на посочения тълкувателен акт частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима и настоящото производство следва да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, III г.о