Определение № 10806 от 29.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9672/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във вр. с чл. 176а АПК от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Д. М. и Р. Д. М. срещу определение № 1896 от 27.04.2026 г., постановено по адм. дело № 673/2025 г. по описа на Административен съд - Стара Загора в частта, в която е оставено без уважение искането им за изменение на решение № 1090 от 10.03.2026 г., постановено по същото дело в частта, в която всеки от тях е осъден да заплати на С. И. Т. сума в размер на 159.78 евро, представляващи направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Излагат се съображения за неправилност на определението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на определението в тази му част и постановяване на друго, с което цитираният съдебен акт да бъде изменен в частта за разноските, като претенцията на С. И. Т. спрямо частните жалбоподатели за присъждане на адвокатско възнаграждение бъде оставена без уважение. Претендира се присъждане на направените разноски в настоящото производство. Ответникът – С. И. Т., чрез пълномощника си адв. Златанов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение за тази инстанция. Ответникът – Д. А. К., чрез адв. Христов като процесуален представител, в писмен отговор излага доводи за неоснователност на частната жалба и иска присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Останалите ответници – началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър – Стара Загора и П. И. Т. не вземат становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Стара Загора е образувано по жалба на К. Д. М., Р. Д. М., А. И. А. и И. А. С. срещу извършено по заявление вх. № 01-374110-14.05.2025 г. изменение на данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ) към кадастралната карта на гр. Стара Загора по отношение на поземлен имот (ПИ) с идентификатор № 68850.504.5210, състоящо се във вписването на А. И. Т. и П. И. Т. като собственици на по 1/2 от 180/348 кв. м от дворното място, представляващо имот пл. № 8091, кв. 279 по плана на гр. Стара Загора, обективирано в уведомление изх. № 24-23754/29.05.2025 г., поправено с уведомление изх. № 24-26211/11.06.2025 г. на началника на СГКК – Стара Загора. Вписването е извършено по заявление на П. И. Т., като той и наследниците на А. И. Т. – С. И. Т. и Д. А. И. са конституирани като заинтересовани страни в първоинстанционното производство. С постановеното по делото решение № 1090 от 10.03.2026 г. жалбата е отхвърлена и жалбоподателите са осъдени да заплатят на заинтересованите страни направените разноски, както следва: на П. И. Т. - общо сумата от 792,50 евро, от които 639,11 евро за адвокатско възнаграждение и 153,39 евро за депозит на вещо лице, или по 198,13 евро за всеки от жалбоподателите, на С. И. Т. - общо сумата от 639,11 евро за адвокатско възнаграждение, или по 159,78 евро за всеки от жалбоподателите, и на Д. А. К. - общо сумата от 639,11 евро за адвокатско възнаграждение, или по 159,78 евро за всеки от оспорващите. С молба от 24.03.2026 г., допълнена с молба от 26.03.2026 г., жалбоподателите правят искане за изменение на решението в частта за присъдените в полза на заинтересованите страни разноски, като бъдат оставени без уважение претенциите им за адвокатско възнаграждение. С обжалваното определение молбата по чл. 176а АПК е отхвърлена като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът приема, че на заинтересованите страни се дължат разноски съгласно чл. 143, ал. 4 АПК. Счита за неоснователни доводите им за нищожност на представените от тях договори за правна защита и съдействие поради неспазване на предписана от закона форма. Достига до заключение, че сключването им в обикновена писмена форма не може да бъде основание да се откаже присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, стига договорът да е подписан от двете страни, в него да е определен размерът на договореното адвокатско възнаграждение и да е удостоверено реалното му заплащане. Посочва, че в разглеждания случай тези условия са изпълнени. Приема, че изпращането им до съда по електронен път без препис за другата страна е редовно и в съответствие с процесуалния закон и Закона за съдебната власт, като видно от становищата на жалбоподателите същите са запознати със съдържанието им. Излага съображения, че всяка от трите заинтересовани страни доказва заплатено от нея възнаграждение за един адвокат в размер от 1250 лева, което не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на производството по делото, както и извършените от пълномощниците процесуални действия. Счита, че решението на СЕС по дело № С-438/22 г. не налага различен извод. Приема, че по делото не се доказва злоупотреба с процесуални права от заинтересованите страни, които като пълнолетни физически лица имат право да упълномощят свой процесуален представител и не са налице условията по чл. 43, ал. 3 - 5 от Закона за адвокатурата. Определението в обжалваната му част е правилно. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че предявеното искане по чл. 176а е допустимо. Неоснователно е възражението в частната жалба, че претенцията на заинтересованите страни в първоинстанционното производство за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е следвало да се отхвърли изцяло. Правилно административният съд приема, че с оглед изхода на делото направените разноски следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателите. Съгласно чл. 143, ал. 4 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. В случая предмет на оспорване пред административния съд е изменението на данните в КРНИ, състоящо се във вписването на А. И. Т. и П. И. Т. като собственици на идеална част от ПИ с идентификатор № 68850.504.5210 по КККР на гр. Стара Загора. Следователно, отхвърлянето на жалбата представлява положителен резултат за П. И. Т. и наследниците на А. И. Т. – С. И. Т. и Д. А. И., при което на тях като заинтересовани страни в първоинстанционното производство се следват разноски. Съгласно т. 11 от Тълкувателно решение № 6/ 2012 г. по тълк. дело № 6 по описа за 2012 г. на ВКС (Тълкувателно решение № 6) претенцията за разноски може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, т.е. най-късно до приключване на устните състезания. В процесния случай посоченото условие е изпълнено. Процесуалният представител на С. И. Т. своевременно претендира присъждането на съдебни разноски, като преди първото открито заседание по делото, проведено на 27.10.2025 г., представя молба заедно с договор за правна защита и съдействие от 05.08.2025 г. Неоснователно е възражението на частните жалбоподатели за нарушение на чл. 131, ал. 3, чл. 143 и чл. 147 ГПК. Цитираните норми се отнасят до сроковете за представяне на доказателства по съществото на спора, каквито документите за сторените по делото разноски не са. Правилно първоинстанционният съд, приема, че изпращането на договора до съда по електронен път, без преписи за останалите страни е извършено съгласно разпоредбите на процесуалния закон. По-специално, спазен е чл. 102з, ал. 3, изр. първо ГПК, приложим в случая по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК. Правото на защита на жалбоподателите не е нарушено, доколкото същите своевременно възразяват срещу претенцията за разноски на заинтересованите страни. В т. 1 от Тълкувателно решение № 6 се приема, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато същото е заплатено от страната, като в договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то вписването за направеното плащане в договора е достатъчно и има характера на разписка. В конкретния случай в представения по делото договор за правна защита и съдействие между С. И. Т. и адв. Златанов е посочен размера на уговореното адвокатско възнаграждение - 1250 лева, като е отбелязано, че същото е платено в брой. С това са изпълнени предпоставките за присъждане на направените от тази страна разноски за адвокатско възнаграждение. Законосъобразен е изводът на административния съд, че договорът за правна защита и съдействие, сключен между С. И. Т. и процесуалният й представител не е нищожен. Договорът за адвокатска услуга представлява договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), като по отношение на неговата валидност е приложим чл. 26 ЗЗД, според който нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, които накърняват добрите нрави, такива с невъзможен предмет, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Както правилно е прието от първоинстанционния съд, законът не предвижда форма за валидност на този вид договори, включително няма изискване същите да се изготвят на бланка от предварително номериран и прошнурован кочан. В т. 1 от Тълкувателно решение № 6 изрично е указано, че договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. Неоснователен е наведеният в частната жалба довод за заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави поради това, че въпреки идентичните им интереси всяка от заинтересованите страни сключва отделен договор за правни услуги и ангажира свой адвокат с единствена цел извършването на прекомерни разноски за трима пълномощници. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че всяка от заинтересованите страни има собствени права и интереси, в защита на които може да ангажира свой процесуален представител. Законът не въвежда задължение за лицата с еднородно процесуално положение да упълномощят общ процесуален представител. Такава хипотеза е уредена в чл. 136, ал. 1 АПК, според който, когато в делото участват повече от 10 лица с еднакви интереси, които не са представени чрез пълномощник, съдът може да ги задължи в разумен срок да посочат общ пълномощник измежду тях, а ако те не посочат такъв, назначава служебно общ процесуален представител. Предвидените в тази норма предпоставки не са налице в разглеждания случай. Цитираната в частната жалба съдебна практика, свързана със Закона за достъп до обществена информация е неотносима. В нея се обсъждат случаите на умишлено иницииране на десетки идентични производства чрез подаване на заявления от свързани помежду им лица за достъп до една и съща обществена информация, което обстоятелство сочи на явен стремеж за злоупотреба с процесуални права с цел облагодетелстване, като съдът приема, че договарянето на процесуално представителство в производствата е с цел „правене на разноски“, а не „получаване на правосъдие“. В настоящата хипотеза първоинстанционното производство е образувано по жалба на частните жалбоподатели, като С. И. Т. е конституирана от съда като заинтересована страна в качеството на заявител пред административния орган, чийто акт е благоприятен за нея. Именно в защита на правата си тя ангажира свой процесуален представител. Обстоятелството, че адв. Златанов извършва дейността си на един адрес и евентуално е в роднински отношения с процесуалния представител на друга заинтересована страна в първоинстанционното производство, също не води до извод за злоупотреба с процесуални права. Не е налице „свръх прекомерност“ на уговореното адвокатско възнаграждение, водещо до противоречиe с добрите нрави, каквито доводи се навеждат от частните жалбоподатели. Всеки адвокат има право на справедливо и обосновано възнаграждение по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата. Възражението на жалбоподателите за прекомерност на адвокатските възнаграждения, платени от заинтересованите страни в първоинстанционното производство, е обсъдено от административния съд, който правилно приема, че същото в размер на 1250 лева е минимално определеното съобразно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, отговаря на фактическата и правната сложност на делото, както и на извършените от пълномощника процесуални действия. Дори да не участва в двете открити съдебни заседания по делото, адв. Златанов предприема необходимите действия за защита интересите на доверителката си, като изготвя и подава до съда писмен отговор на жалбата, молби за представяне на доказателства и претендирането на съдебни разноски, както и за невъзможността му да участва в съдебните заседания. Сходството с писмените отговори на останалите заинтересовани страни не обосновава извод за липсата на осъществена защита от страна на този пълномощник. Предвид изложеното определението в обжалваната му част е законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. Независимо от изхода на делото, ответниците по частната жалба нямат право на разноски за настоящото производство. Такива не се дължат и не следва да бъдат присъждани. Според трайната съдебна практика, от която настоящият съдебен състав не намира основания да се отклони, разноски в производството по разноски не се дължат. Общата норма на чл. 81 ГПК, съгласно която във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, се отнася до актовете, с които спорът се разрешава по същество. Определенията на съда, постановени в производство по чл. 176а АПК, не са актове с такъв характер. Произнасянето на съда е за изменение или допълнение на постановения вече съдебен акт за съответната инстанция, т. е. не е допустимо кумулирането на нови задължения за разноски в "процеса относно разноските". Поради това, искането на ответниците по частната жалба - С. И. Т. и Д. А. К. за присъждане на разноските, направени в настоящото производство, е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 176а, ал. 3, чл. 228 и чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,