Определение № 332 от 10.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2867/2015 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е на 23.06.2015г. молба от „Е.” Г., с ново фирмено наименование З./13 А. Г.-в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление П. щрасе № 61, 75417 М. - Л., Германия, ЕИК D., представлявано от синдика Т. Х., чрез пълномощника адв. Й. И., за допълване на постановеното по делото определение № 171 от 22.06.2015г. в частта му за разноските. Ответникът по молбата [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], представляван от управителя Й. Ф., изразява становище, че молбата следва да се остави без уважение, тъй като искането не съответства на ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Възразява, че сумата е прекомерна като възнаграждение и моли, в случай на уважаването й, да бъде намалена под трикратния размер, допустим от Наредбата. Върховният касационен съд, на Второ гражданско отделение, като разгледа молбата намира следното: С постановеното определение № 171 от 22.06.2015г. по настоящето дело на основание чл. 274, ал.3, т.2, вр. чл. 396, ал.2, изр. последно ГПК не е допуснато касационно обжалване на определение № 221 от 26.01.2014г. постановено по ч.гр.д. № 197/2015г. на Софийския апелативен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявим от З./13 А. Г. ЕИК D. - в несъстоятелност, с предишно фирмено наименование „Е.” Г. срещу [фирма] за предаване на движими вещи-машини и съоръжения на обща стойност 2 526 799.44 лв. чрез налагане на запор върху тях на основание чл. 390, вр. чл. 391, ал.1, т.2 и чл.397, ал.1, т.2 ГПК при условията на гаранция в размер на 75 000 лв., вносими от молителя. В това определение съдът не се е произнесъл по искането на ответника по частната жалба, заявено в отговора с вх. № 6572/ 18.05.2015г., за присъждане на сторените в производството разноски. Видно, че към отговора е приложен и договор за правна услуга, според който за процесуалното представителство пред ВКС - подаване на отговор срещу частна жалба, е уговорено възнаграждение в размер на 2 300лв., което е изплатено напълно в брой. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима, но е неоснователна. П. от „Е.” Г., с ново фирмено наименование З./13 А. Г. - в несъстоятелност разноски са направени в производство по обезпечаване на бъдещ иск. Съгласно указанията в т.5 на Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК направените от страните разноски в обезпечителното производство се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход. Касае се до изключение от общото правило на чл. 81 ГПК, обосновано от особената охранителна фукция на обезпечителния процес и неговата функционална зависимост от исковото производство. По тези съображения искането за допълване на определение № 171 от 22.06.2015г. в частта му за разноските, направени в производството по обжалване на допуснатото обезпечение, следва да се остави без уважение. Разноските биха могли да бъдат присъдени в исковия процес при постановяване на благоприятно за страната решение. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.