Определение № 6343 от 12.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3447/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Т., чрез адв. Аврамов като процесуален представител, против решение № 461 от 16.01.2025 г., постановено по адм. дело № 209/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново, с което да се отмени оспореният административен акт в частта му относно жалбоподателката. Претендира разноски за настоящото производство. Ответните страни – зам. кметът по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община Бургас, чрез юрк. Райнова и В. И. Т., в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на административния орган претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В срока за произнасяне настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение констатира, че в обжалваното решение е допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 АПК. В мотивите на постановения съдебен акт е прието, че оспорването на С. Т. е срещу заповед № 3981/28.11.2023 г. на зам. кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община Бургас, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ на нея и В. И. Т. е наредено да премахнат незаконен строеж „Сезонна постройка“, находящ се в северната част на ПИ с идентификатор 32425.27.12 по КККР на [населено място], в частта, с която жалбоподателката е определена за извършител на строежа. Формираният диспозитив е за отхвърляне на жалбата на С. Т. срещу административния акт в цялост, без конкретизация на оспорената част от него, а именно относно разпореденото възлагане на задължението за премахване по отношение на същата като негов адресат. Несъответствието между формираната воля на съда, отразена в мотивите към обжалваното решение с тази, отразена в диспозитива му относно действително оспорената част от заповедта съставлява очевидна фактическа грешка, наличието на която се явява пречка настоящата инстанция да се произнесе по допустимостта и правилността на съдебния акт. С оглед изложеното следва да отмени определението, с което е даден ход на делото по същество, производството - да се прекрати, а делото - да се изпрати на първоинстанционния съд за нейното отстраняване по реда на чл. 175, ал. 1 АПК, след което делото да се върне на Върховния административен съд за произнасяне по подадената касационна жалба. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,