Решение № 2998 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6248/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „ЛЕОН.БГ" ЕООД,, чрез адв. Б. Александрова, против решение Nº 421 от 31.03.2025 г. постановено по адм. д. Nº 38/2025 г. по описа на Административен съд - София - област, с което се отхвърля жалбата на дружеството, срещу Решение на Директора на ТП на НОИ - София - област Nº 2153-22-28 от 17.12.2024 г., с което е оставил в сила задължителни предписания Nº 3Д-1-22-01759095/19.11.2024 г. издадени от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - София област. В касационната жалба, се твърди че решението е неправилно, като се излагат доводи за неговата необоснованост и постановяването му при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните норми. Иска се отмяна на решението. Ответникът- директор на ТП на НОИ- София-област в писмени бележки изразява становище за правилност на обжалваното решение, иска касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховната касационна прокуратура дава заключение за валидност, допустимост и правилност на оспореното решение, като същото е постановено при липса на основания за неговата отмяна по чл. 209, т.3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на „ЛЕОН.БГ" ЕООД,, представлявано от управителя от Л. Александров, срещу задължителни предписания Nº 3Д-1-22-01759095/19.11.2024 г. издадени от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - София област, оставени в сила с решение на Директора на ТП на НОИ - София - област Nº 2153-22-28 от 17.12.2024 г., с които на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО дружеството е задължено да заличи данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на лицето Т. А. Т., за периода месец септември 2024 г. и на лицето З. И. Ц. за месец май 2024 г. От извършената проверка на представените документи е установено следното: Т. Т. е назначен с трудов договор №13/02.09.2024г., сключен на основание чл.70, ал.1, т.1 от КТ във връзка с чл.67, ал.1, т.1 от КТ на длъжност „търговски представител“, с основно месечно трудово възнаграждение – 1000 лв., месторабота - гр. София, [адрес]. Със заповед №26/01.10.2024г. на основание чл.71, ал.1 от КТ трудовото правоотношение е прекратено, считано от 01.10.2024г. По данни от разчетно-платежната ведомост за м.09.2024г. е констатирано, че Т. има 19 отработени дни с начислено и изплатено трудово възнаграждение. Подадените данни по чл.5, ал.4, т. 1 от КСО за м.09.2024г. съответстват на данните от разчетно-платежната ведомост. З. Ц. е назначена с трудов договор №11/17.05.2024г., сключен на основание чл.70 от КТ във връзка с чл.67, ал. 1, т. 1 от КТ, на длъжност „търговски представител“, с основно месечно трудово възнаграждение - 933лв., месторабота - гр. София, [адрес]. Със заповед №22/27.05.2024г. на основание чл.71, ал.1 от КТ трудовото правоотношение е прекратено, считано от 27.05.2024г. По данни от разчетно-платежната ведомост за м.09.2024г. е констатирано, че Ц. има 19 отработени дни с начислено и изплатено трудово възнаграждение. Подадените данни по чл.5, ал.4, т. 1 от КСО за м.05.2024г. съответстват на данните от разчетно-платежната ведомост. Пред контролния орган не са представени никакви първични документи, с изключение на разчетно- платежна ведомост за месеците май и септември, доказващи действително извършвана трудова дейност при осигурителя „Леон.БГ“ ЕООД от страна на Т. Т. и З. Ц., като към момента на проверката в информационната система на НОИ липсват данни за внесени от дружеството осигурителни вноски за фонд ДОО за м.05. и м.09.2024г. В КП № КП-5-22-01759046/19.11.2024 г. съставен от старши инспектор по осигуряването са отразени резултатите от извършената проверка с констатации, че подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за Т. Т. и З. Ц. следва да се заличат. С решение № 2153-22-28/17.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ – София област е оставил в сила задължителните предписания № ЗД-1-22-01759095/19.11.2024 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – София област. Първоинстанционният съд е разгледал по същество жалбата и e приел, че е неоснователна. Изложил е подробни съображения, водещи до извода, че дружеството не е доказало извършването на трудова дейност от страна на лицата, въпреки сключения трудов договор. Наличието на трудов договор и трудово правоотношение само по себе си не е достатъчно за целите на осигуряването. То е условие за възникване на осигурителното правоотношение на работещите по трудов договор лица, но не и единственият елемент от фактическия състав на чл. 10, ал. 1 КСО, поради което е отхвърлил жалбата. Върховният административен съд – шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. При постановяването на решението са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях и е отговорено на всички относими възражения. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2 изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Понятието "осигурено лице" по смисъла на част първа от КСО, е дефинирано легално в § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на кодекса, според който такова е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5.... ". С нормата на чл. 10, ал. 1 от КСО е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. Въз основа на декларираните от „ЛЕОН.БГ" ЕООД данни за осигурените лица Т. Т. и З. Ц. и съпоставката им с тези, налични в информационната система на НОИ, за внесени от дружеството осигурителни вноски за фонд ДОО за м.05. и м.09.2024г., първоинстанцинният съд е достигнал до верен извод, че не е възникнало осигуряване съобразно чл. 10 от КСО, вр. § 1, т. 3 и т. 5 от ДР на КСО. Настоящият съдебен състав споделя доводите, изложени от административния съд, че с оглед събраните по делото доказателства се установява е „ЛЕОН.БГ" ЕООД не е извършвало дейност по смисъла на Търговския закон през процесния период, както е посочено в издадените задължителни предписания. Правилен и изводът на първоинстанциония съд, че лицата, за които има подадени данни за сключени трудови договори нямат качеството на осигурени лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като не се установяват данни реално да са упражнявали трудова дейност като една от императивно изискуемите предпоставки по чл. 10, ал. 1 от КСО за възникване на осигурително правоотношение. По тези съображения и поради на липсата на касационни основания, водещи до отмяна на подложеното на касация съдебно решение, то следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Своевременно заявеното искане на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено, като касаторът бъде осъден да заплати такова в размер на 102,26 евро (200 лева) на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,