Определение № 60214 от 03.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1353/2020 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 65954/26.07.2021 г., подадена от Г. С. И., чрез процесуални пълномощници, с искане за допълване на постановеното по делото решение № 60104 от 29.06.2021 г. в частта за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение за оказана на жалбоподателката – ищца безплатна адвокатска защита, на основание чл.38, ал.2 ЗА, и за предходните съдебни инстанции. Искането за допълване на решението е оспорено от ответника по молбата „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД. В постъпил по делото писмен отговор, чрез процесуален пълномощник, е застъпено становище за неоснователност на молбата, с оглед на съвпадащия размер на определеното от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди и това, присъдено от ВКС, както и вече определеното от ОС-Добрич, съразмерно с уважената част на иска, адвокатско възнаграждение в размер на 2 033.28 лв. По отношение на разноските за въззивното производство се твърди, че такива не се дължат, тъй като насрещната въззивна жалба на Г. И. е отхвърлена изцяло. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Молбата е депозирана от легитимирана страна, при спазване на срока по чл.248 ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна. По т.дело № 1353/2020 г., образувано по касационна жалба на Г. И., настоящият съдебен състав е постановил решение № 60104 от 29.06.2021 г., с което е уважил частично жалбата – за разликата над 10 000 лева до 48 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП на 29.09.2017 г., ведно със законната лихва от 26.04.2018 г., като в останалата обжалвана част – над 48 000 лв. до претендираните 100 000 лв., е потвърдено постановеното от Апелативен съд – Варна решение по т.д. № 322/2018 г. С оглед изхода на делото, в тежест на ответния застраховател е възложено плащане на адвокатско възнаграждение, в полза на Адвокатско дружество „Я. и съдружници“, [населено място], в размер на 1 646 лева, на основание чл.38, ал.2 ЗА. Посоченият размер на разноските за касационното производство са определени в зависимост от изхода на делото пред ВКС и съгл. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При произнасяне по отговорността за разноски, настоящият състав е съобразил искането в жалбата, поддържано в съдебно заседание на 09.06.2021 г. и представения списък по чл.80 ГПК. Касаторката не е заявила изрично искане за присъждане на разноски по реда на чл.38, ал.2 ЗА и за предходните съдебни инстанции, което е съобразено при постановяване на решението в тази му част, като липсва и диспозитив, отменящ решението на апелативния съд в частта, с която е редуцирано дължимото за първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение от 2033.28 лв. на 423.60 лева. ВКС е обвързан от конкретно заявеното искане за присъждане на сторени разноски, поради което не би могло това искане за бъде допълвано и/или конкретизирано едва в настоящото производство по чл.248 ГПК. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение