Определение № 6922 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5600/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от П. С. Д., от гр. Велико Търново, чрез адвокат Млъзев, против определение № 1551 от 17.04.2026 г., постановено по адм. дело № 200/2026 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което исковата молба на частния жалбоподател срещу Областна дирекция на вътрешните работи – Велико Търново е оставена без разглеждане, а производството по делото, образувано по предявения от частния жалбоподател иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди е прекратено. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон иска отмяната му. Ответникът по частната жалба Областна дирекция на МВР Велико Търново не взема становище. Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за която подлежащият на инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Производството пред Административен съд – Велико Търново е образувано по исковата молба на П. С. Д. против ОД на МВР Велико Търново, с която е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В изпълнение на Разпореждане № 944/05.03.2026 г. за оставяне на исковата молба без движение за отстраняване на констатирани от съда нередовности на същата, процесуалният представител на ищеца е депозирал от негово име молба, с която, наред с другите уточнения на фактическите и правни основания на предявените искове, е заявил, че вредите, чиято обезвреда се търси, произтичат от оттеглен административен акт - заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП - „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, но за не повече от 18 месеца“. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че искът, с който е сезиран, е недопустим, тъй като не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 204, ал. 3 от АПК и въпросът за това налице ли е оттеглен административен акт не може да се разгледа инцидентно от съда, сезиран с иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Според съда този извод се налага от факта, че за да е налице оттеглен административен акт, следва същият да е преразгледан по предвидения в чл. 91 от АПК ред, което в случая не е сторено. Съдът е заключил, че приложението на чл. 204, ал. 3 от АПК в случая би довело до това, съдът да се произнася по законосъобразността на административни актове, които не са оспорени по съответния ред с цел компенсиране на този пропуск. Оспореното определение е валидно и допустимо, но неправилно. Действително, видно както от първоначалната искова молба, така и от уточнението й, ищецът претендира настъпването на вреди от оттеглен административен акт. При така очертаната искова претенция неправилен е решаващият извод на съда за недопустимост на иска поради липсата на установена отмяна на акта по предвидения в закона ред. Съгласно чл. 204, ал. 1 АПК иск за обезщетение може да се предяви след отмяната на незаконосъобразния административен акт по съответния ред, според ал. 2 от същия законов текст искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт, а съгласно ал. 3 от чл. 204 АПК, когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В случая се претендира обезщетение за вреди от оттеглен акт. Преценката налице ли е оттеглен административен акт, съответно – дали този оттеглен административен акт е законосъобразен или не, е въпрос на основателност на предявения иск, а не въпрос на неговата допустимост. Разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК въвежда изискването за допустимост на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ само за вреди, причинени от административен акт, основани на отмяната му по административен или съдебен ред. Разпоредбата на чл. 204, ал. 3 АПК е изключение от въведения с чл. 204, ал. 1 АПК принцип. Тогава, когато се претендират вреди от оттеглен или нищожен административен акт в случаите, в които същият не е обжалван и незаконосъобразността му не е установена с влязъл в сила административен или съдебен акт, въпросът, дали този акт е нищожен или оттеглен, съответно дали е незаконосъобразен се разглежда по същество от съда, сезиран с иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и не е предпоставка за неговата допустимост. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение