Определение № 12937 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11172/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. К., против определение № 1199/13.01.2025 г., постановено по адм. дело № 6237/2024 г. по описа на Административен съд – София – град (АССГ), с което на основание чл. 158, ал. 3 АПК е оставена без разглеждане „частна жалба“ от Г. В. К. подадена във връзка с постановено по адм. дело № 935/2024 г. по описа на АССГ определение № 3719 от 09.04.2024 г. и е прекратено производството по адм.дело № 6237/2024 г. по описа на АССГ. Частният жалбоподател иска отмяна на определението. Частната жалба е подадена от надлежна страна, адресат на обжалваното определение, в посочения в обжалваното определение срок и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съдът е установил, че производството пред него се е развило след изпратена на АССГ от Върховен административен съд „частна жалба“ от Г. К., подадена във връзка с постановено по адм. дело № 935/2024 г. по описа на АССГ определение № 3719 от 09.04.2024 г. С разпореждане от 10.05.2024 г. съдията-докладчик разпоредил частната жалба да се докладва за образуване на отделно дело, тъй като по съществото си представлява искова молба по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). След образуване на делото, с определение № 6080 от 22.05.2024 г. съдът е прекратил производството и изпратил делото по подсъдност на Административен съд София област. За да постанови този резултат е приел, че са налице предпоставките на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ. С определение № 717 от 04.06.2024 г., постановено по образуваното пред него адм. дело № 638/2024 г., Административен съд София област повдигнал спор за подсъдност, като е приел, че съдът е сезиран с частна жалба против определение № 3719 от 09.04.2024 г., постановено по адм. дело № 935/2024 г. по описа на АССГ. С Определение № 7531 от 19.06.2024г. по АД 5883/2024г. ВАС е приел, че няма яснота относно характера на искането – дали то представлява частна жалба срещу Определението № 3719/2024г. по АД 935/2024г. или има характер на отделен иск срещу АССГ, поради неправилно водене на производството по същото дело. Счел е, че този въпрос не е изяснен от първоначално сезирания съд и е изпратил делото на АССГ. По този повод е образувано дело № 6237/2024г. Съдът е изпълнил указанията на ВАС, като е изпратил препис от определението му на молителя К. с указания да бъдат изпълнени дадените разпореждания в същото с дата 28.06.2024г. Предоставен е седмодневен срок за изпълнение на същите, като е указано, че при неизпълнение на указанията за уточняване на претенцията, делото ще бъде прекратено. Това разпореждане с препис от определението е получено от лицето а 09.07.2024г., като не е постъпил отговор в указания срок. С ново разпореждане от 01.08.2024г. е изпратено повторно определението с указанията, като е даден нов седмодневен срок. Това разпореждане е връчено на 09.08.2024г. на лицето. В предоставения му срок, а именно до 16.08.2024г. не е постъпил отговор по делото. С оглед горното, съдът приел, че и в този повторно указан срок нередовностите не са отстранени и счел, че са налице основанията по чл. 158, ал.3 от АПК за оставяне на претенцията без разглеждане и прекратил делото. Поради това на основание чл. 158, ал. 3 от АПК, с обжалваното Определение № 1199/13.01.2025 г., съдът поради неотстраняване на нередовностите в указания срок, е оставил без разглеждане „частната жалба“ и е прекратил производството по делото. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Въпросът относно искането за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ в настоящето производство е решен с влязло в сила определение № 4650/11.02.2025г. по същото дело, като исканията на Г. К. са оставени без уважение. Видно от данните по делото с разпореждане от 28.06.2024г. и разпореждане от 01.08.2024г., съдът е констатирал, че жалбата, с която е сезиран, е с неясно съдържание, трябвало да се посочи дали се поддържа жалбата, което е наложило оставянето й без движение на основание чл. 158, ал. 1 АПК и на жалбоподателя е изпратено съобщение в 7-дневен срок от получаването му да отстрани нередовностите, като му е указано, че при неизпълнение на същото, в срок и на основание чл. 158, ал. 3 от АПК, жалбата ще бъде оставена без разглеждане по същество, а производството по делото прекратено. Повторното съобщението е получено лично от жалбоподателя на дата 09.08.2024 г. и в указания срок, не е постъпил отговор, К. не е отстранил нередовностите, които са указани от съда в разпореждането. С оглед на това, първоинстанционният съд е извел верен и обоснован извод, че жалбоподателя не е отстранил нередовностите на, при което съдът законосъобразно е постановил оставяне жалбата без разглеждане и прекратяване на производството на основание чл. 158, ал. 3 АПК. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от пороци и следва да остане в сила. След като ищецът не е изпълнил в срок дадените указания за отстраняване констатираните нередовности, на основание чл. 158, ал. 3 от АПК, съдът като е оставил без разглеждане "частната жалба" и е прекратил производството по делото, е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 234, във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, Върховният административен съд - трето отделение