Определение № 240 от 18.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 212/2009 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.2 от ГПК и е образувано въз основа на подадените две частни жалби от Г. Н. А. от гр. С. процесуалния му представител-адвокат В. и от Б. А. от гр. С. процесуалния му представител-адвокат П. против едно определение № 2* от 19.12.2008г.на Софийски градски съд,с което е оставено без уважение искането им за тълкуване на определение от 30.06.2008г.по гр.д. № 775/08г.на СГС. Считат същото за неправилно, поради което искат то да бъде отменено и делото върнато със задължителни указания за тълкуване. Срещу така подадените частни жалби не е подаден отговор от ответната страна. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото,намира следното: Частните жалби са подадени от лица, които имат правен интерес от обжалване, тъй като са засегнати техни права. Същите са подадени в преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК. Спазена е необходимата писмена форма и отговарят на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК. С оглед на горното –съдът ги приема за редовни. Същите са и допустима,пред вид на обстоятелството,че се обжалва определение, за което това е изрично предвидено в закон,в която хипотеза достъпът до обжалване –не е предпоставен от преценка на допустимостта на подадената частна жалба. Разгледани по същество- същите са неоснователни. С определение от 30.06.2008г.по гр.д. № 775/08г. Софийски градски съд е преценил,че по първоначално предявения от Н. Г. А. против Г. Н. А. и съпругата му Н. П. А. иск за разваляне на договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, с оглед настъпилата смърт на ищеца-производството следва да продължи между Б ищец и същите ответници - Г. Н. А. и съпругата му Н. П. А. ,но пред вид обстоятелството,че и Г. А. е правоприемник на починалия,а е недопустимо едно лице да има качеството и на ищец и на ответник в процеса -предмет на иска може да е 1/ 2 ид.ч.от правото на собственост, уредено в процесния договор. Настоящите частни жалбоподатели са поискали тълкуване на така постановеното определение,което съдът им е отказал с мотива,че волята на съда относно страните и предмета на спора е ясна и че ако тя е неправилна,допуснатият порок подлежи на отстраняване по реда на инстанционния контрол. Възраженията на жалбоподателите се свеждат до липса на мотиви и до оспорване на извода за яснота на постановения акт. Отделно се излагат и доводи по съществото на спора,които в настоящето производство по оспорване на направен отказ за тълкуване - настоящият състав няма да обсъжда. В ГПК няма изрични правила за тълкуване на определения,затова по аналогия следва да се приложи нормата на чл.251 от ГПК –за тълкуване на решения. Съгласно нея на тълкуване подлежат влезлите в сила актове на съда, като заинтересованата страна,която инициира производство за тълкуване - следва да установи правния си интерес за това. В случая-определението,чието тълкуване се иска не е влязло в сила/срещу него е налице подадена частна жалба от страна на Г. А. /. Отделно- частните жалбоподатели по никакъв начин не са аргументирали правния си интерес от направеното искане за тълкуване. Изложеното в една от жалбите,че искането се прави, защото не било ясно за коя точно идеална част от процесния съсобствен имот е прекратено производството и за коя идеална част процесът следва да продължи- не е достатъчно,пред вид факта,че съдът конкретно е посочил тази идеална част и тя е ½. Принципът е,че тълкуване може да се иска тогава,когато смисълът на съдебния акт е неясен до степен,че не може да бъде разбрана волята на съда. Настоящият случай не е такъв,тъй като волята на съда е изразена ясно и недвусмислено. Горното мотивира съда да приеме обжалваното определение за постановено в съответствие със закона, поради което и състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд