Определение № 326 от 01.07.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на В. М. В. чрез единия от пълномощниците му – адв. Д против разпореждане от 05.02.2010г. на Добрички окръжен съд от 05.02.2010г. по гр.д. № 568/2009г., с което е върната касационната жалба, подадена от същия с вх. № 594 от 04.02.2010г., като просрочена. Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, защото съдът не е приел, че върната касационна жалба е уточнение на подадената от него в срок касационна жалба. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. По делото се установява следното: В. М. В. е имал трима пълномощници по делото. Постановеното по делото възивно решение е съобщено на всеки от тях с отделно съобщение. На адв. А, решението е съобщено на 03.12.2009г., на адв. Д съобщение е връчено на 07.12.2009г., а на адвокат Д, решението е съобщено на 04.01.2010г. Първата касационна жалба е подадена лично от В. с вх. № 4* от 19.12.2009г., приподписана е от адв. Д е в срок. От името на В. М. В. касационна жалба е подала и адв. Ф е с вх. № 594 от 04.02.2010г. За да постанови обжалваното определение, въззивния съд е приел, че едномесечния срок за подаване на касационна жалба тече от най-рано полученото съобщение от пълномощник на В. – 03.12.2009г. и е изтекъл на 04.01.2010г. /тъй като 03.01.2010г. е неприсъствен ден/ Съдът е върнал касационната жалба подадена от адв. Ф, като пълномощник на В., защото към дата на подаването й – 04.02.2010г. едномесечния срок за подаване на касационна жалба е изтекъл. Това разпореждане е предмет на обжалване. Разпореждането е неправилно. Срокът за обжалване на въззивното решение е едномесечен и започва да тече от датата на връчването му на страната / чл. 283 от ГПК/. Тя е редовно уведомена, когато съобщението за изготвяне на решението е връчено на посочения от страната пълномощник, или съдебен адресат, съгласно чл. 39, ал.1 от ГПК, или на нея самата. Обстоятелството, че страна е упълномощила няколко адвокати не означава, че за всеки пълномощник тече отделен срок за подаване на касационна жалба. Пълномощникът действа от името и за сметка на страната и я обвързва със своите действия. Затова получаването на съобщението от един от няколкото упълномощени адвокати от страната е достатъчно, за да започне да тече едномесечния срок за обжалване. Така срокът за обжалване на съдебен акт започва да тече от най-рано полученото съобщение и като преклузивен такъв, той не може да бъде продължаван – чл. 63, ал.3 от ГПК. С подаването на първата касационна жалба в срока по чл.283 от ГПК срокът за обжалване спира да тече. Подадените по-късно касационни жалби, молби и т.н. имат характера само на уточняващи първата, подадена в срок касационна жалба. Като е приел, че подадената с вх. № 594/04.02.2010г. “касационна жалба” представлява нов акт сезаращ касационната инстанция, въззивния съд е постановил неправилно разпореждане, което следва да се отмени. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение