Решение № 4977 от 08.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 452/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса – Сливен против решение № 3473/31.10.2025 г. по адм. дело № 636/2025 г. на Административен съд – Велико Търново. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.59, ал.11, т.1, б.“а“ и ал.12, чл.55, ал.2, т.2 и т.5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба – Медицински център „Рехахелп – Полски Тръмбеш“, гр. Полски Тръмбеш, чрез адвокат Кирилова изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение № 3473/31.10.2025 г. по адм. дело № 636/2025 г. Административен съд – Велико Търново е отменил по жалба на Медицински център „Рехахелп – Полски Тръмбеш“, гр. Полски Тръмбеш заповед № РД-09-955/07.07.2025 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Сливен, с която е прекратен сключения договор № 2000982/24.10.2024 г. по отношение на д-р Ю. С. на основание чл. 462, ал.1, предл. първо, б.“а“ от НРД за МД 2023 – 2025 за медицинските дейности във връзка с чл. 59, ал.11, т.1, б.“а“ и ал.12 от Закона за здравното осигуряване и се налагат санкции „финансови неустойки“ в размер на 19 600,00 лева на основание чл. 455, ал.1, чл.457, ал.1 НРД за МД 2023-2025 във връзка с чл.55, ал.2, т.2 и т.5 от Закона за здравното осигуряване. Присъдил е разноски. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден при нарушения във формата, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалноправни разпоредби - основания за отмяната му по чл. 146, т.3, т.4 и т.5 АПК. Решението е правилно. Директорът на РЗОК – Сливен е разпоредил проверка на Медицински център „Рехахелп – Полски Тръмбеш“, гр. Полски Тръмбеш, която е била извършена от екип контрольори, които са съставили констативен протокол за резултатите от нея. Установили са 8 нарушения за условията и реда за предоставяне на специализирана медицинска помощ, изразяващи се извършване на физиотерапевтични процедури в непълен обем, изброени в т.86, т.197,т.273, т.279, т. 351, т.383, т.394 и т.395 от заповедта; три нарушения на условията и реда за предоставяне на медицинска помощ, изразяващи се в отчитане на специализирана медицинска дейност, която не е извършена - т.28,т.52 и т.79 от заповедта и 384 нарушения на установения ред за работа с документацията и документооборота, изразяващи се в липса на попълнен реквизит „адрес“ в издадените АЛ/НХ. Констативният протокол е връчен на лечебното заведение на 21.05.2025 г. и то е подало възражение в предвидения 7-дневен срок, по които Арбитражната комисия не се е произнесла, приемайки че липсват конкретни мотиви срещу установено в протокола, поради което е в невъзможност да изрази становище. За всяко от констатираните нарушения директорът на РЗОК е наложил санкции от по 50 лева, а за процесните три в - т.28,т.52 и т.79 и прекратил договора с лечебното заведение досежно дейността на д-р Ю. К. С.. Съгласно чл. 74, ал. 4 от ЗЗО лицето - обект на проверката има право да даде писмено становище пред управителя на НЗОК съответно пред директора на РЗОК по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации в 7-дневен срок от връчването на протокола по ал. 3. Възможността за излагане на становище по констатациите в протокола е предоставена за да може страната да ползва правото си на защита и да бъдат изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, които биха могли да възпрепятстват издаването на административния акт. Видно от доказателствата по административната преписка, такова писмено становище е дадено от управителя на дружеството като същото съдържа конкретни възражения срещу констатациите на контролните органи. Съгласно приложимата в случая разпоредба на чл. 76, ал. 3 от ЗЗО (нова-ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) ако арбитражната комисия не се произнесе с решение в предвидения срок или не стигне до решение поради равен брой гласове, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, може да наложи санкция, като издаде мотивирана заповед. След като създадената арбитражна комисия не се е произнесла по съществото на възраженията, директорът на РЗОК, действайки в условията на оперативна самостоятелност, е имал право да наложи санкции, но е следвало да мотивира акта си, като обсъди направените в хода на административното производство възражения. Ако издаде заповед за налагане на санкция, административният орган е длъжен да изложи мотиви защо счита, че лицето-обект на проверката е допуснало нарушения на задълженията си по НРД, като обсъди и обори възраженията му срещу констатациите в протокола по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, каквото задължение има и в изпълнение на разпоредбата на чл. 35 от АПК, след което да обоснове приложените санкции. В процесния случай в атакуваната заповед като мотиви са възпроизведени дословно мотивите на констативния протокол, но не са разгледани, обсъдени и оборени възраженията на лечебното заведение. Административният орган е пресъздал фактическите констатации на проверяващите от съставения констативния протокол и е посочил норми на ЗЗО и НРД МД 2023 - 2025, които счита, че са нарушени, но не е изложил фактически основания оборващи възраженията на ЛЗ, с което е допуснал съществено процесуално нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 35 от АПК. Административният орган е длъжен да даде мотивирано заключение по установените от него обстоятелства и по избраната от него правна квалификация на установените нарушения, като изложи ясни и конкретни мотиви в какво се изразяват нарушенията. В случая органът не е извършил собствена преценка и не е изложил свои и задълбочени мотиви за издаване на заповедта за налагане на санкции. Досежно нарушенията, свързани с непопълнен реквизит обосновано административният съд е приел, че са несъставомерни. Издадените амбулаторни листа, физио-процедурна карта с описани извършените процедури, проведени прегледи, констатирано обективно състояние на лечението, сочат реално извършена дейност. Непопълването в амбулаторните листи на реквизита улица, при попълнени населено място, три имена и ЕГН на ЗОЛ, законосъобразно е прието от административния съд като несъставомерност на вмененото нарушение за работа с документацията. Този извод е продиктуван и от липсата на пълна правна квалификация на извършеното нарушение, доколкото административният орган се е задоволил да посочи само общото правило, без да диференцира нарушението с неговите индивидуални правни признаци. Липсата на конкретни мотиви в тази насока и във връзка с възраженията на лечебното заведение и непроизнасянето на Арбитражната комисия обосновават наличието на установения от съда порок за съществени нарушения на административнопроизводствени правила. По нарушенията в т.т.86, т.197,т.273, т.279, т. 351, т.383, т.394 и т.395 обосновани са изводите на съда, че е реализиран физиотерапевтичен курс на лечение за определено заболяване, който включва първоначален преглед и комплексно лечение, надлежно съставена физиотерапевтична карта с осъществените процедури. Законосъобразни са изводите на съда, че в случая проверката не следва да бъде извършвана от лица без медицинско образование, които нямат правомощията да правят оценка на обема предоставена медицинска помощ. За третата група нарушения, обусловили прекратяване на договора с лечебното заведение досежно д-р Ю. С., важен момент за преодоляване на резултатите от анкетата, извършена от контролните органи, е подписването на амбулаторните листи от ЗОЛ. Административният орган не е изпълнил задължението си да извърши пълно, пряко доказване на фактите, които установяват основанията за налагане на този вид санкция. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съгласно договор за правна защита и съдействие от 25.03.2026 г. възлизат на сумата от 1500,00 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение