Определение № 12 от 28.01.2019 г. на ВКС по н. д. № 54/2019 г.

Производството е по реда на чл.351, ал.6 от НПК. Образувано е по повод постъпила жалба от адв.В., резервен защитник на подсъдимия Р. П. срещу разпореждане от 21.12.2018г. на съдията-докладчик по ВНОХД № 143/17г. по описа Апелативния специализиран наказателен съд, с което е върната касационната й жалба. Резервният защитник твърди, че касационната жалба не е подадена в срок по уважителни причини – влошено здравословно състояние, и моли разпореждането да бъде отменено. Становището на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателя, материалите по делото и атакувания съдебен акт, намери следното: Адв.Ц. В. е назначена като резервен защитник на П. с определение на въззивния съд от 26.04.2018г. Специализираният апелативен съд се е произнесъл с присъда от 28.11.2018г. Актът е постановен в отсъствие на подсъдимия Р. П., който е бил представляван от упълномощен защитник – адв.Д.. На 19.12.2018г. резервният защитник адв.В. е депозирала молба/вх.№2285/, с която е уведомила съда, че е ползвала отпуск по болест, поради което не е могла да подаде касационна жалба до изтичане на срока за обжалване на 13.12.2018г. Моли да бъдат констатирани уважителни причини за просрочието. Към молбата е приложила болничен лист и касационна жалба, заведена с отделен входящ номер/вх.№2286/ в регистратурата. В отговор на депозираните от адв.В. в АСпНС документи, на 21.12.2018г. е изготвено обжалваното разпореждане. Независимо, че то не притежава задължителните за съдебните актове реквизити – мотиви и диспозитивна част, както и че в него липсва констатация дали резервният защитник е лице, което има право на жалба, от съдържанието му става ясно, че съдията-докладчик не намира заболяването за „основателна уважителна причина“ за пропускане на законовия срок и счита, че касационната жалба следва да бъде върната на подателя. Така постановеното разпореждане е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Съдът е бил сезиран с искане за възстановяване на определен от закона срок, който е бил пропуснат по уважителни причини. Процесуалният ред, по който следва да бъде разгледана молбата е посочен в разпоредбата на чл.186, ал.6 от НПК. Въпросът не се решава еднолично от съдията-докладчик, а от съдебния състав, при това в открито и публично съдебно заседание с призоваване на страните. В конкретния случай преценката дали подадената по-късно жалба следва да бъде върната на това основание, зависи изцяло от произнасянето на съда по искането за възстановяване на срока. Като не е насрочил съдебно заседание за надлежното производство по чл.186 от НПК, а е пристъпил към връщане на жалбата на основание чл.351, ал.5 от НПК, без да е решен преюдициалният въпрос, съдията-докладчик е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неспазване на законовите гаранции за пълноценно упражняване на правото на защита. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че разпореждането следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на въззивния състав за произнасяне по молбата с вх.№ 2285/19.12.2018г. Преди да прецени дали са налице уважителни причини за пропускане на срока, АСпНС следва да се произнесе по допустимостта на молбата с оглед нейния подател, като изследва наличието или липсата на предпоставките по чл.94, ал.6 от НПК. Водим от горното и на основание чл.351, ал.5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение