Определение № 1214 от 30.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2907/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 55/07.02.2013 на Пазарджишкия окръжен съд по гр.д. № 1077/2012, с което е отменено решение № 805/17.10.2012 на Пазарджишкия районен съд по гр.д. № 2475/2012, като са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1 т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът Й. А. Т., представляван от адв. С. К. – Н. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за необходимостта от предварително изрично писмено изявление на работника за превръщането на трудовия договор от безсрочен в срочен и за наличието на съществено изменение на трудовата функция при отпадане на едни функции и запазването на останалите, които се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата Р. д. на г. П., представляван от юрк. Ив. Б. я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото, тъй като трудовият договор не е променен от безсрочен в срочен, а искът за признаване на уволнението за незаконно е отхвърлен, той като е отхвърлен и иска за недействителност на споразумението, с което е променено трудовото правоотношение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третия е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „горски стражар – подвижна горска охрана” по безсрочен трудов договор. С последващо споразумение ищецът е преназначен на длъжността „главен специалист горски инспектор” със срок за изпитване. Трудовото правоотношение е прекратено от работодателя в рамките на уговорения срок, но искът за оспорване действителността на клаузата за изпитване е отхвърлен от първоинстанционния съд и не е обжалвано в тази част. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, въпреки че само вторият правен въпрос обуславя решението по делото, той има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение