Определение № 72 от 26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2980/2020 г.

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК. Постъпила е молба от «С.Г.Груп» ЕАД за допълване на определение №466 от 04.12.2020г по ч. гр. дело № 2980/2020 на ВКС ІІІ г.о с присъждане на разноски. С определението е е оставена без разглеждане като недопустима касационна частна жалба на насрещната страна С. Х. К. ,постъпила срещу определение №678 от 14.08.2020г на Габровски ОС, потвърдил определение наРС-Габрово в производство по чл.248 ГПК ,с което е отказано на ищеца изменение на решението в частта за разноските .Съдът е приложил правилото на чл.78,ал.2 ГПК ,тъй като ответникът е признал иска. По касационната частна жалба, оставена от ВКС без разглеждане на основание чл.274, ал.4 ГПК,молителят е бил ответна страна и е депозирал отговор чрез упълномощен адвокат. Изтъква се пропуск на съда да присъди поисканите с писмения отговор на частната жалба разноски ,осъществени за адвокатска защита в това производство в размер на 600 лева, като към отговора е бил представен и писмен договор с адвоката, служещ за разписка ,както и списък по чл. 80 ГПК. От насрещната страна не е постъпил отговор. Искането за допълване на определението с присъждане на разноски е неоснователно. В случая не се касае за пропуск на съда да присъди разноски, те следва да останат за страната, която ги е извършила. Без разглеждане е оставена недопустима касационна частна жалба на насрещната страна, обжалвала потвърдено отхвърляне на нейно искане да се измени решението по делото в частта за разноските по реда на чл. 248,ал.1 ГПК. Действащата разпоредба на чл.78, ал.3 ГПК, във вр чл.78, ал.4 ГПК не изключва изрично от приложното поле на задължението за репариране на законово признати разноски на насрещната страна никое спорно съдебно производство, стига то е с нейно участие, но за разноските в производство, чиийто единствен предмет е бил оспорване на определенията на съда по чл.248, ал.1 ГПК, след като въпросът за разноските в основното / исково производство/ е бил разрешен в хипотезата на чл. 78, ал.2 ГПК с признаване на иска, то следва да се изтъкне същото разрешение, дало основание на съда да отклони искането за присъждане на разноски за ищеца К. - насрещната страна не е дала повод за извършването им. След като спор относно погасяването на посоченото с отрицателния установителен иск вземане от 105,19лв изобщо не е съществувал, водещата цел при защитата на двете страни както в исковия процес, така и по- нататък е била да се постави другата в положение на задължена за разноски. Това поведение на страните е съобразено от съдилищата при отсъждането по въпроса за разноските по постъпилите допълнителни искания и жалби ,както и при постановяване на определение №466/04.02.2020г по настоящето дело от ВКС .При тези процесуални факти, да се манифестира понастоящем право на разноски в размер на 600 лева, заради отговор на недопустимата касационна частна жалба, не е в съгласие с принципа, залегнал в чл.3 ГПК. Поради това искането за присъждането им по реда на чл. 248, ал.1 ГПК следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд ,ІІІ г.о