Определение № 60109 от 05.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2678/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 4404 от 25.05.2021 г. на Т. А. Т., чрез адв. П. К., срещу определение № 79 от 05.05.2021 г., постановено по гр. д. № 3558/2020 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на определение № 50 от 10.02.2021 г. по същото дело, в частта му за разноските в касационното производство. Жалбоподателят счита определението за неправилно и иска неговата отмяна. Излага доводи, че не е имал възможност да се запознае с основанието за присъждане на разноските в полза на ищеца. Поддържа, че обжалваното определение води до несправедлив резултат, тъй като присъдените разноски многократно надвишават минималния размер за адвокатско възнаграждение, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по частната жалба Д. А. Т. е подал писмен отговор, в който е изразил становище за нейната неоснователност. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от частния жалбоподател молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното в производство по чл. 288 ГПК определение № 50 от 10.02.2021 г. по гр. д. № 3558/2020 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., в частта му за разноските. За да постанови определението, съставът на ВКС е приел, че молбата е процесуално недопустима, тъй като е подадена след изтичане на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Посочено е, че с определението, чието изменение в частта за разноските е поискано, не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 768 от 28.01.2020 г. по в.гр.д. № 6268/2017 г. на Софийския градски съд и че съдебните актове, постановявани в това производство, са окончателни и не подлежат на обжалване, като едномесечният срок по чл. 248, ал. 1 ГПК е започнал да тече от 10.02.2021 г. - датата на постановяване на определението по чл. 288 ГПК и същият е изтекъл на 10.03.2021 г. /присъствен ден/. Доколкото молбата за изменение на определението в частта му за разноските е подадена след изтичане на срока - на 12.03.2021 г., същата се явява просрочена. Настоящият състав намира обжалваното определение за правилно. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК изменението на окончателен съдебен акт относно дължимите в производството разноски може да бъде искано в месечен срок от постановяването му. Законът не предвижда задължение на страните да бъдат връчвани преписи от неподлежащите на обжалване актове. Срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК е преклузивен и по отношение на окончателните актове на съда същият тече от датата на постановяването им, а не от датата, на която заинтересованата от изменението страна е узнала за тях. Неспазването на преклузивния едномесечен срок води до недопустимост на производството и оставяне на искането по чл. 248 ГПК без разглеждане. Доводите на касатора нямат отношение към законосъобразността, респ. правилността на обжалвания съдебен акт и не следва да бъдат обсъждани. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение