Определение № 9714 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3277/2026 г.

Производството е по чл. 176а, ал. 1 АПК. Образувано е по молба на С. Т. Т. чрез неговия пълномощник за допълване на определение №4922/07.05.2026 г. по адм. д. № 3277/2026 г. по описа на Върховния административен съд в частта му за разноските. В срока по чл.176а, ал. 2 АПК другата страна-М. Т. Д. чрез нейния процесуален представител намира искането за допълване на определението в частта му за разноските за неоснователно. Другите страни в срока по чл. 176а, ал. 2 АПК не вземат становище по молбата за допълване на определението в частта му за разноските. Молбата за допълване на определението в частта му за разноските е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна при следните съображения: Претенцията на молителя е да се допълни определението в частта му за разноските, като се осъди частната жалбоподателка М. Т. Д. да заплати на С. Т. Т. сумата 1 025 евро, за което с молбата за допълване на определението се представя договор за възлагане на правни услуги от 10.02.2026 г. и платежно нареждане от 12.02.2026 г., както и списък на претендираната като разноски сума. По принцип разноски се присъждат при приключване на определено дело, но не служебно, а по искане на страна по делото. В случая с отговора на частната жалба, подадена от С. Т. Т. чрез неговия пълномощник искане за присъждане на разноски и списък на претендираните такива не са направени. В отговора на частната жалба, подаден от молителя чрез пълномощника му само е направено искане разноските към обжалваното първоинстанционно определение да бъдат потвърдени, но отговорът на частната жалба не съдържа претенция за присъждане на разноски. Такива се искат едва след постановяване на касационното определение, поради което молбата е неоснователна поради несвоевременно заявена претенция за присъждане на разноски. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,