Определение № 618 от 13.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 2303/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК във връзка с чл.286 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от пълномощника на П. П. С. срещу разпореждане от 21.06.2018 г. по в.т.дело №373/17г. на АС-Велико Търново, с което е върната касационна жалба подадена от същия срещу решение № 33 от 26.02.2018 г. по същото дело, поради неотстраняване в едноседмичен срок на указаните от администриращия съд недостатъци на КЖ. Частният жалбоподател навежда оплакване за неправилност на обжалваното определение, доколкото съдът е приел без основание, че нередовностите на касационната жалба не са отстранени в указания срок, при положение, че към изпратеното съобщение на съда за оставяне без движение на КЖ не е било приложено самото разпореждане с конкретните указания на съда. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане, с което е върната касационна жалба подадена от същия жалбоподател срещу решение № 33 от 26.02.2018 г. по същото дело, поради неотстраняване в едноседмичен срок на указаните от администриращия съд недостатъци на КЖ, съдебният състав се е позовал на обстоятелството, че видно от приложената по делото разписка от 07.06.2018 г. за връчване на препис от разпореждането на съда от 09.05.2018 г. за оставяне без движение на КЖ с указания за представяне на документ за внесена държавна такса, на изложение по чл.284 ал.3,т.1 ГПК, на подписване от страната и приподписване от процесуален представител, е връчено лично на адв. С. Г.- процесуален пълномощник на жалбоподателя на изрично посочения съдебен адрес. На 14.06.2018 г., последната изпраща по пощата молба за повторно връчване на препис от разпореждането от 09.05.2018 г. и за продължаване на срока за изпълнение на указанията за отстраняване на недостатъците на КЖ. Последната е оставена без уважение с определение №159/21.06.2018 г. по същото дело. В настоящата частна жалба се излагат оплаквания, че към разписка за връчване на 07.06.2018 г. на препис от разпореждането на съда от 09.05.2018 г. за оставяне без движение на КЖ с указания за представяне на документ за внесена държавна такса, на изложение по чл.284 ал.3,т.1 ГПК, на подписване от страната и приподписване от процесуален представител, връчено лично на адв. С. Г.- процесуален представител на подалия КЖ П. С., не е бил фактически приложен препис от самото разпореждане, поради което и самият процесуален пълномощник не е могъл да отстрани съответните нередовности на КЖ. Това твърдение се опровергава от самото съдържание на приложената по делото разписка за връчване на препис от разпореждането на съда от 09.05.2018 и то лично на адв. С. Г./ срещу положен подпис /- процесуален представител на подалия КЖ П. С., в което изрично е описан като приложен и самият препис от това разпореждане. Буди недоумение и че въпреки твърдяната непълнота на връчената съдебна кореспонденция, пълномощникът е реагирал на това едва с писмо изпратено по пощата в последния ден от изтичането на срока по чл.285 ал.1 ГПК-на 14.06.2018 г. Следователно липсва основание да се приеме, че по някакъв начин правото на защита на страната, подала КЖ е било накърнено, с оглед неправилно процедиране от страна на администриращия я съд, с оглед на което и настоящата ЧЖ се явява неоснователна. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение