Определение № 6618 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5587/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба Н. Л. Т. срещу част от определение №10760/18.03.2026 г., постановено по адм. д. 6982/2025 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Частният жалбоподател иска да бъде отменена частта от съдебния акт, с която е прекратено производството по частта от жалбата му срещу изричен отказ на администратора на лични данни „ЕОС Матрикс“ЕАД, обективиран в отговор изх. № 00941/26.04.2024 г. на юрк. Тодорова, като пълномощник на „ЕОС Матрикс“ЕАД. Само в началната обстоятелствена част на жалбата е добавено, че този отговор е във връзка със Заявление вх. № ВЖ№ 00336/04.06.2024 г., но са развити подробни съображения относно съдържанието на писмото от 26.04.2024 г. и доводи относно правното му значение. Твърди, че атакуваното определение в тази част е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска да бъде отменено и да се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Не претендира разноски. Ответникът „ЕОС Матрикс“ЕАД, редовно уведомен за настоящото производство, не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С определение №10760/18.03.2026 г., постановено по адм. д. 6982/2025 г. по описа на АССГ е оставена без разглеждане жалбата на Н. Л. Т. в частта й срещу Писмо изх.№ 00941/26.04.24 г. на юрк. Тодорова /като пълномощник на кредитора/ по Заявление с вх.№ ВЖ-00192/26.03.24 г. и срещу уведомително Становище от 02.07.24г на дл.лице по защита на личните данни по Заявление с вх.№ ВЖ-00336/04.06.24 г., прекратено е производството по делото в тази част, разпоредено е продължаване на производството по делото в частта, която е образувана по жалба срещу изричен отказ на Администратор на лични данни "ЕОС Матрикс“ЕАД, конституирани са страните по делото, насрочено е открито съдебно заседание и е разпределена доказателствената тежест в процеса като е дадено указание на жалбоподателя, че той трябва да докаже наличието на основания да му се издаде заявения адм.акт. С оглед съдържанието на частната жалба и изложените в нея фактически твърдения и правни доводи, трябва да се приеме, че предмет на съдебен контрол пред настоящата инстанция е само частта от цитираното определение, с която е оставена без разглеждане жалбата на Н. Т. против изричен отказ на администратора на лични данни „ЕОС Матрикс“ЕАД, обективиран в писмен отговор изх. № 00941/26.04.2024 г. и е прекратено производството по делото в тази част. Административният съд не е посочил правно основание за това произнасяне, а мотивите, според които писмото не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК не обуславят формирания извод, че жалбата срещу него е недопустима. Действително нито едно от волеизявленията, които прецизно са разграничени в решение № 6871/24.06.2025 г., постановено по адм.д. 764/2025 г. по описа на Върховния административен съд като оспорени от Н. Т., не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Но на основание чл. 39 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) подлежат на обжалване по реда на АПК действия и актове на администратора и на обработващия лични данни, за които физическо лице твърди, че нарушават правата му по Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защита на данните). Администраторът на лични данни в случая не е административен орган и не е в положение да издава административни актове, но Н. Т. твърди, че с отговор изх. № 00941/26.04.2024 г. е отречено негово право като не е удовлетворено негово искане като субект на лични данни да се спре/преустанови обработването им по описан от него начин и това е породило право да обжалва този отказ на администратора на лични данни. Отказът е индивидуализиран от жалбоподателя като съдържащ се в отговор изх. № 00941/26.04.2024 г. (и становище от 25.04.2024 г., което е описано като приложение към този отговор). Съображенията на АССГ, че това оспорено писмо не представлява индивидуален административен акт са принципно верни, но те не обуславят недопустимост на оспорването му, поради наличието на изрична правна норма, която предоставя право на оспорване пред административен съд на актовете на администратори на лични данни, издадени по повод упражнени права на физическите лица по ОРЗД. В случая Н. Т. оспорва отказ на администратор на лични данни, който е индивидуализирал с различни номера и дати, а не оспорва писмо, отговор или становище като индивидуален административен акт. Въпрос по същество на спора, а не по допустимост на жалбата, е наличието или отсъствието на право по ОРЗД, което е отречено или признато, респективно наличието или липсата на отказ, включително как е формирано и дали е налице действително волеизявление на администратор на лични данни. По изложените съображения обжалваната част от определението трябва да бъде отменена, а делото да бъде върнато на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия при изясняване на относимите към спора факти и приложимия към тях закон, съобразно мотивите на настоящото определение. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение