Решение № 8055 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3603/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на С. Х., чрез адв. Златанова против решение № 645 / 12.02.2026 г. по адм. дело № 1137 / 2025 г. на Административен съд – Стара Загора. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 70 и чл. 71 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) и нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба – Националната експертна лекарска комисия, чрез юрисконсулт Дурчова изразява становище за неоснователност на същата. Ответникът по касационната жалба – Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – гр. Стара Загора не изразява становище по касационната жалба. Ответниците,НЕЛК- специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно съдови заболявания, ТЕЛК, втори състав към МБАЛ“Д-р С. Илиев“ АД, гр. Монтана, Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Стара Загора, Агенцията за хората с увреждания, гр. София,АИППДП-Ринодент- д-р С. Стефанова не изразяват становища. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура не встъпва в производството. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение № 645 / 12.02.2026 г. по адм. дело № 1137 / 2025 г. на Административен съд – Стара Загора е отхвърлил жалбата на С. Х., чрез адв. Златанова срещу експертно решение (ЕР) № 93505 от зас.150 на 20.10.2025 г. на Националната експертна лекарска комисия – специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, с което е потвърдено ЕР № 90603 от 01.07.2025 г. на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) – втори състав към МБАЛ „Д-р С. Илиев“ АД, гр. Монтана в частта досежно определената дата на инвалидизиране. Решението е неправилно. Спорът между страните касае датата на инвалидизиране на жалбоподателя. С ЕР № 92145 от заседание 184 от 29.09.2022г. на ТЕЛК Първи състав при МБАЛ Стара Загора и след извършено освидетелстване на С. Х., работеща като [заличен текст] в АИППДП „Рино Дент д-р С. Стефанова“ ЕООД, е определен 50 % ТНР, с дата на инвалидизиране – 29.09.2022г. и срок на определения процент ТНР две години до 01.09.2024г., с водеща диагноза „[заличен текст]“ и определени противопоказни условия на труд – психофизическо пренапрежение, работа с токсични вещества. От ТЕЛК Първи състав при МБАЛ Стара Загора поради изтичане срока на предното ЕР от 2022г., е извършено преосвидетелстване на касаторката, за което е издадено ЕР № 93913 от заседание 143 от 25.07.2024г., определящо 50% ТНР, с дата на инвалидизиране – 29.09.2022г. за срок от три години – до 07.07.2027г. и при същите определени противопоказни условия на труд. От С. Х. е подадена до ТЕЛК молба, с наведени твърдения, че след ЕР от 25.07.2024г. е диагноцистирана с нови заболявания, които й създават затруднения да продължи за работи в запрашена среда, към която се приспособила. Поискано е на осн. чл.71 от НМЕ определяне на по-висок процент ТНР и нова дата на инвалидизиране. От ИППМП д-р М. Русева ЕООД е издадено медицинско направление за ТЕЛК от 24.04.2025г. в което са посочени три придружаващи заболявания – [заличен текст], [заличен текст], [заличен текст]. Част от МЕД на С. са издадени амбулаторни листи за извършени прегледи в периода м. 01-05/2025г. Със заявление – декларация /вх. № 242025042781183 от 27.04.2025г./, подадено до ТЕЛК С. Х. е поискано извършване на преосвидетелстване по повод влошено здравословно състояние, по което е издадено ЕР № 90587 от заседание 48 от 24.06.2025г. на втори състав на ТЕЛК при МБАЛ гр. Монтана, определящ 56% ТНР за срок от две години – до 01.06.2027г. и дата на инвалидизиране – 29.09.2022г., водеща диагноза – [заличен текст] и придружаващи заболявания – [заличен текст], [заличен текст], [заличен текст]. С това ЕР са определени следните противопоказни условия на труд – запрашена среда, променлив микроклимат, ТФТ и нощен труд и с отбелязване, че лицето може да работи като управител при спазване на противопоказните условия по т.14 от решението. Това ЕР е отменено с ЕР №90603 от заседание 50 от 01.07.2025г. в частта на срока на инвалидизация, който е определен на три години до 01.06.2028г. От С. Х. е подадена жалба до НЕЛК против ЕР №90603 от заседание 50 от 01.07.2025г. в частта на определената дата на инвалидизация, с искане за определяне на нова такава в условията на чл.71, т.1 от НМЕ. С ЕР №93505 от заседание 150 от 20.10.2025г. на НЕЛК специализиран състав, с което ЕР издадено от ТЕЛК при МБАЛ гр. Монтана в частта на датата на инвалидизиране е потвърдено. В хода на първоинстанционното производство не са изцяло проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното Експертно решение на НЕЛК, като не са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт не е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. На практика при липса на определение за разпределение на доказателствената тежест,първоинстанционния съд не е обсъдил и не е ценил ведно с останалите писмени доказателства представеното още с жалбата писмо изх.№ 61/14.07.2025г на "СТМ-Валжан" ЕООД-служба по трудова медицина и неговата относимост към оспорения административен акт. Ето защо при постановяване на първоинстанционния съдебен акт са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Относима към конкретния спор е разпоредбата на чл.71 НМЕ, съобразно която определянето на нова дата за инвалидизиране, законодателят обвързва с наличието на нормативно установените предпоставки в условия на кумулативност. Незаконосъобразно административният съд е приел, че датата на инвалидизиране е определена съгласно чл. 70 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) и не са налице материалноправните основания по чл. 71 от НМЕ за нейната промяна. Като е достигнал до извод за законосъобразност на постановения административен акт, без да изясни всички относими за спора факти и обстоятелства и да събере относимите доказателства, съдът е постановил оспореното решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. То следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – гр. Стара Загора. При новото разглеждане съдът следва да установи, включително с използването на специални знания, дали противопоказанията за полагане на труд – запрашена среда,променен микроклимат ,ТФТ и нощен труд биха могли да се съобразят с условията на полагане на труд ,към които касаторът се е приспособила.Също така следва да се извърши преценка и на представеното писмено доказателство от службата по трудова медици,обслужваща работодателя на касатора.Отделно от изложеното е необходимо да се разпредели доказателствената тежест между страните ,за да се установи в рамките на следващото съдебно производство дали са налице предприети от работодателя мерки за промяна на средата на работа, което да е съобразено с противопоказанията за полагане на труд, както и с препоръките на Службата за трудова медицина, с които работодателя има сключен договор. Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение