Определение № 8524 от 20.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8199/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК във вр. с чл. 60, ал. 8 от АПК. Образувано е по частна жалба на А. Р. Н., чрез адв. Грозев, против Определение №6410 от 15.07.2025г. по адм. дело №1501/2025г. на Административен съд – Пловдив. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, както и за нищожност и противоречие със закона на процесното разпореждане, предмет на обжалването. Иска се отмяната на съдебното определение и отмяна на обжалваното разпореждане за допускане предварително изпълнение на процесната заповед. Претендира се присъждане на разноските в първоинстанционното производство. Ответникът - ректора на Академията на МВР, чрез юрисконсулт Стефанова, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба и претендира присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на V-то отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол акт, съгласно в чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК във връзка с чл. 60, ал. 8 от АПК, и в срока по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение административният съд е отхвърлил жалбата на А. Р. Н. срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение, обективирано в т. II от заповед рег. № 4581з-1450/03.07.2025 г., издадена от ректора на Академията на Министерство на вътрешните работи, относно отстраняването на стажант А. Р. Н. от ОДМВР – [населено място] от ЦСПП - [населено място] при Академията на МВР от участие в курс за първоначално професионално обучение I.С.1.35 "Курс за младши изпълнителски длъжности - полицейски органи", преди завършване срока на обучение, поради слаб успех За да постанови този резултат, съдът е приел, че изложените в разпореждането мотиви обосновават опасност от накърняването на особено важни държавни или обществени интереси. Изрично е посочено, че обучението на стажантите в съответния курс е във фаза специализационнен етап, съгласно утвърден учебен план на курса, обучаемите получават специфична информация, касаеща пряко противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Според съображенията на органа, от особена важност за държавния и обществения интерес е тази информация да не бъде известна на широк кръг лица, предвид разпоредбата на чл.170, ал.2 от ЗМВР, както и отговорността на ректора за професионалното обучение в Академията на МВР, предвид чл.12, ал.2, т.5 от Правилника за устройството и дейността на Академията на МВР. Съдът приел, че към жалбата не са приложени доказателства и аргументи оборващи тезата на административния орган или обосноваващи превес на частния интерес над твърдения държавен и обществен такъв. Определението е правилно. Изводите на първоинстанционният съд, за материалноправна законосъобразност на обжалваното разпореждане, са подробно обосновани и правилни, поради което се споделят напълно от касасационният състав. В настоящият случай предварителното изпълнение е допуснато по реда на чл. 60, ал. 1 от АПК при издаване на акта и е мотивирано, съгласно изискванията на чл. 60, ал. 2 от АПК. В административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, в защита на особено важни държавни или обществени интереси или ако от закъснението на изпълнението могат да настъпят значителни вреди. В случая изложените от органа съображения обосновават опасност от накърняване на особено важни държавни или обществени интереси. Същият се е позовал на разпоредбата на чл.170, ал.2 и сл. от ЗМВР, касаеща професионалното обучение при първоначално постъпване на държавна служба в МВР, провеждащо се в Академията на МВР и приложимите разпоредби на Правилника за устройство и дейността на академията. Изложил конкретни мотиви за наличие на предпоставките за прилагането на чл.60 от АПК - специализационният етап към който е преминало обучението на стажантите в курса, съгласно утвърдения от ректора учебен план на курса за първоначално професионално обучение и придобиването на знания и умения за изпълнение на задълженията от съответното професионално направление, изучаване на тактика по прилагане на полицейски правомощия, специализирана стрелкова подготовка, както и цялата специфична информация, касаеща пряко противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Именно поради спецификата на получаваната при обучението информация и предотвратяване разпространението на тази информация на широк кръг лица, извън обучаващите се, органа е обосновал защитата на особено важния държавен и обществен интерес от разпореденото предварително изпълнение на акта. След като в оспорената заповед, органа е обосновал и мотивирал наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК за допуснатото предварително изпълнение на заповедта, в тежест на жалбоподателя е било да докаже наличието на основание за отмяна на допуснатото предварително изпълнение, като противопостави и установи засягане на интерес, което по степен на важност е от категорията на посочените от законодателя. В подадената пред първоинстанционният съд жалба както и в частната жалба, са изложени твърдения за настъпване на значителни и труднопоправими вреди, които са общи и не са подкрепени с доказателства за засягане на интереса на жалбоподателя, по начин, който да е равен и противопоставим на посочените в нормата на чл.60, ал.1 от АПК и оспорената заповед. Липсва и доказване на имуществена вреда по вид и размер, която би настъпила за него от предварителното изпълнение на заповедта. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за нищожност на обжалваната заповед и разпореждането за допуснатото й предварително изпълнение, поради некомпетентност на издателят им - ректора на Академията на МВР. Същият е некомпетентен да прекрати участие на стажант в курс за първоначално професионално обучение, но е компетентен да го отстрани от обучение в посочената хипотеза – „поради слаб успех“. Именно за отстраняване е диспозитивът на процеснаната заповед. Като постановено в съответствие с разпоредбата на чл. 60, ал.1 и ал.3 от АПК, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, своевременната претенция на ответника за присъждане на разноските по делото е основателна и частния жалбоподател следва да бъде осъден да му заплати такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто лева/. Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, V-то отделение