Определение № 17 от 15.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 16/2009 г.

Производството е по чл.44 ал.1 от НПК, образувано по повдигнат от Ямболския районен съд спор за подсъдност на наказателно частен характер дело с оглед местоизвършването на деянието, предмет на обвинението и разпоредбите на чл.36 ал.1 и 2 от НПК. Писменото становище на прокурор от Върховната касационна прокуратура е, че Ямболският районен съд основателно оспорва компетентността си да разгледа и реши делото, считайки същото за подсъдно на Елховския районен съд. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Наказателното дело от частен характер е образувано първоначално пред Елховския районен съд като НЧХД № 529/2008 г. с обвинение за извършено от К. И. И. от Я. престъпление по чл.148 ал.2 вр.ал.1 т.2 вр.чл.147 ал.1 от НК за разгласени в писмена жалба позорни и клеветнически обстоятелства за тъжителя М. и че му приписал престъпление. С определение № 223/18.12.2008 г. производството по делото е било прекратено и делото изпратено по подсъдност на Ямболския районен съд, съгласно правилото на чл.36 ал.2 от НПК, в чийто съдебен район, според съдията-докладчик, било довършено изпълнителното деяние на това престъпление. Образувано като НЧХД № 2229/2008 г. в Районен съд Я., с определение № 201 на съдията-докладчик от 30.12.2008 г. производството по делото е прекратено и е повдигнат пред ВКС спор за подсъдност, като се оспорват съображенията на първия съд на основа на разбирането, че деянието е започнато и довършено в района на Елховския районен съд и той следва да разгледа и реши делото, позовавайки се и на практика на ВКС. ВКС намира становището на докладчика от Елховския районен съд за неправилно и незаконосъобразно. В обстоятелствената част на тъжбата се твърди, че К. И. и още петдесет души са го оклеветили и набедили, че е извършил престъпление, чрез жалба, адресирана до Министъра на земеделието и храните, П. на А. на земеделските производители в България, Директора на фонд “З”, К. по земеделие и гори в Народното събрание, вестник “168 часа” и О. Д. “З”- Я., а в писмено допълнение към тъжбата е уточнено, че жалбата до посочените институции е написана първата половина на юни 2008 год. в Б. и като петнадесет дни е стояла в канцеларията на председателката на ОСЗГ Б., е станала известна на всички, желаещи да я подпишат. От така изложените обстоятелства е видно, че деянието, предмет на обвинението, е довършено на територията на Б., защото там са разпространени и станали известни на обществеността визираните в тъжбата неверни и позорни за честта и достойнството на тъжителя клеветнически твърдения. С факта на депозиране на жалбата от подателя й деянието е довършено, тъй като е създадена реалната възможност изнесените в нея позорни за тъжителя обстоятелства да станат известни както нему, преди всичко на други членове на обществото, имащи достъп до нея, което фактически станало и от което, според тъжителя, са се формирали грешни впечатления за личността и морала му. Болярово е в съдебния район на Районен съд-Елхово. Ето защо ВКС намира, че компетентен да се произнесе по обвинението, съгласно обстоятелствената част на тъжбата и по правилата на чл. 36, ал. 1 и 2 от НПК, е Елховският районен съд, като последвалите реакции на институциите, до които е адресирана жалбата на подписалите я петдесет и един земеделски производители са неотносими за определяне местната подсъдност на делото. Водим от горното и на основание чл.44 ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение