Определение № 4393 от 28.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7436/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на адв. А. Икономов, в лично качество и като пълномощник на касатора и първоинстанционен жалбоподател С. П. С. и на заинтересованите страни в първоинстанционното производство - М. А. С., А. Й. С. и И. П. С., за изменение и допълване на решение №2776 от 18.03.2025 г., постановено по адм. дело №7436/2024 г. на Върховния административен съд, второ отделение, в частта за разноските. С искането за изменение на решението в частта, относно разноските, подателят оспорва мотивите на съда в тази им част, като счита, че непосочването в договорите за правна помощ, сключени между него и упълномощилите го лица, в коя от хипотезите на чл.38, ал.1 от ЗАдв са уговорили предоставянето на безплатна правна помощ, не е съществен порок и не означава, че от него не е положен процесуален труд. С искането за допълване на решението, излага доводи за пропуск на съда да присъди в полза на С. С. направените от него разноски за държавна такса по първоинстанционното производство. Иска от съда да измени решението си, като присъди в него полза възнаграждение за оказаната безплатна помощ на четирите лица, с които има сключен такъв договор и да го допълни като присъди на С. С. направените от него разноски за държавна такса по първоинстанционното производство. Ответникът по искането – кмет на Община Кюстендил изразява становище за неоснователност на същото. Останалите ответни страни не взимат становище по искането. Като взе предвид изложеното в искането и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Искането за изменение и допълване на съдебния акт в частта за разноските е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество, искането в частта му за изменение на съдебното решение като се присъди в полза на адв. Икономов възнаграждение за оказаната безплатна помощ на представляваните от него четири лица, е неоснователно. Решението на касационния съд, в частта на претендираните разноски, е подробно мотивирано, а волята му е изразена в диспозитива на съдебния акт, поради което същата не следва да бъде отново преповтаряна. Несъгласието на искателя с аргументите на съда не е основание за изменение на решението в частта за разноските. Съдебният акт не е непълен, тъй като съдът се е произнесъл по предмета на правния спор изцяло, включително и по разноските. Аргументите изложени по отношение договорите за правна помощ между адв. Икономов и страните С. П. С., М. А. С. и А. Й. С., в пълна степен са относими и по отношение на договора с И. П. С., още повече, че същият не обжалвал първоинстанционното съдебно решение. Не е налице грешка във формирането на волята на съдебния състав, поради което искането в тази му част, следва да бъде отхвърлено. Разгледано по същество, искането в частта му за допълване на съдебното решение, като се присъди в полза на С. С. направените от него разноски за държавна такса по първоинстанционното производство, е основателно и като такова следва да бъде уважено. Налице е пропуск на съда да присъди тези разноски, които са в размер на 10 /десет/ лева и са направени за образуване на производството по АД №40/2024г. на Административен съд - Перник, което е присъединено към АД №329/2023г. на Административен съд - Перник, решението по което е било предмет на касационната проверка по АД №7436/2024 г. на Върховния административен съд и е било отменено по касационна жалба на С. С.. Правото на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Това право не се реализира служебно от съда, а по искане на страната, направено до приключване на устните състезания в съответната инстанция и след представени доказателства за действително направени разходи по водене на делото. В случая тези условия са изпълнени – разноските за тази държавна такса са доказано направени и са били поискани за присъждане както с първоинстанционната, така и с касационната жалби. При наличието на изброените процесуални предпоставки и с оглед изхода на спора пред касационната инстанция, съдебното решение ще следва да бъде изменено в частта му за разноските, като Община Кюстендил следва да бъде осъдена допълнително да заплати на касатора С. С. своевременно претендираната от него сума за внесена държавна такса за образуване на първоинстанционното производство, която е в размер на 10 /десет/ лева. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,