Определение № 44 от 22.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 326/2010 г.

ВКСII гражданско отделение22.02.2011 г.

Диспозитив

Оставя без уважение подадената молба с вх. № 10863/22.12.2010 г. от ответницата по касационната частна жалба А. Н. Т., чрез адв.М.В., съдебен адрес[населено място], кв.”Л.”, [улица] за присъждане на разноски по настоящото дело на осн.чл.248,ал.1 ГПК, вр.чл. 278,ал.4 ГПК в размер на сумата 350 лв. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.248, ал. 1, вр. чл. 288 от ГПК. Постъпила е молба от ответницата по касационната частна жалба А. Н. Т., чрез адв.М. Е. В. с вх. № 10863/22.12.2010 г. за присъждане на разноски по настоящото дело на осн.чл.248,ал.1 ГПК,вр.чл.278,ал.4 ГПК в размер на сумата 350 лв. Върховният касационен съд, състав на II г.о., като разгледа молбата по чл.248 ГПК намира, че молбата е допустима – подадена е в едномесечния преклузивен срок, предвиден в чл. 248,ал.1 ГПК и по същество е неоснователна по следните съображения: С определение № 485/08.12.2010 г. по ч.гр.дело № 326/2010 г. на ВКС II г.о. е потвърдено определение от 21.05.2010 г. по гр.дело № 312/2007 г. на С. градски съд, с което е изменено решението, постановено на 27.05.2008 г. по същото дело в частта за разноските, като са осъдени [фирма][населено място] и [фирма][населено място] да заплатят на жалбоподателката Т. сумата 720 лв. разноски на осн.чл.64,ал.1 ГПК. Със същото определение съдът не е присъдил разноски в полза на молителката-ответник по касационната частна жалба в размер на сумата 350 лв. за настоящото производство. В производството по настоящото дело по подадената частна жалба от [фирма][населено място] молителката А. Н. Т. в срока по чл.276,ал.1 ГПК е подала писмен отговор чрез адв. М. В.. Към писмения отговор е приложен договор за правна защита и съдействие и упълномощаване, сключен между молителката и „А. д. В. и Д.”[населено място], от който се установява, че адв. М. В. е упълномощена да представлява молителката по делото. Със същия договор е уговорено и възнаграждение в размер на 350 лв., което да се изплати на адв.пълномощника, като доказателства за изплащането му от молителката не са представени по делото. Следователно в полза на молителката не следва да се присъждат разноски за изплатено адвокатско възнаграждение, поради липса на доказателства за направени такива разноски по настоящото дело. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение

Цитирани разпоредби

7