Определение № 2031 от 24.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1420/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Д. Т. срещу определение № 2419/26.09.24г. на САС, с което е прието за недопустима исковата молба, поради неотстранена нередовност в 1- седмичния преклузивен срок. В изложението към жалбата се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: Ищецът Д. Т. е предявил искове срещу Софийски районен съд за причинени имуществени и неимуществени вреди от дискриминация при призоваване по изпълнително дело. Претендирал е общо сумата от 56000лв.. Първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение като е указал ищецът да уточни каква сума се претендира отделно за имуществени и за неимуществени вреди, иначе щял да прекрати делото. Съдът е дал и указания чрез съобщението, че ищецът може да поиска достъп до правна помощ. Разпореждането с указанията е връчено на съпругата на ищеца на 26.06.24г.. Поради неизпълнение на указанията, с определение 30.07.24г. производството по делото е прекратено. По частната жалба на Д. Т., Софийски апелативен съд е потвърдил прекратителното определение на СГС с мотиви, че исковата молба била нередовна, поради което правилно била оставена без движения, дадени били точни указания за отстраняване на нередовността, съобщението било редовно връчено, но нередовността не била отстранена в срок, поради което исковата молба станала недопустима. В частната касационна жалба, подадена чрез назначен особен представител на ищеца, се развиват оплаквания, че искът бил един единствен, разпореждането за без движение било незаконно, откъдето и определението за прекратяване също било незаконосъобразно. В изложението към ЧКЖ се поставят следните въпроси: Какво представляват обстоятелствената част и петитумът на исковата молба? Кога исковата молба е нередовна поради липса на обстоятелствена част и кога е налице отказ от правосъдие? Кой е родовокомпетентният съд по ЗОДОВ? Какъв е точния смисъл на нормите на чл. 127 и чл. 128 ГПК? ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените въпроси не са относими, не отразяват и не обуславят формираната воля на въззивния съд, и нямат значение за констатираната и неотстранена нередовност на исковата молба, доколкото делото е прекратено поради липса на формулиран петитум, а не заради липса на обстоятелствена част. В случая ищецът е предявил два отделни обективно и кумулативно съединени иска за имуществени и неимуществени вреди. Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда глобално и по справедливост за накърнените неимуществени права и блага съгласно чл. 52 ЗЗД, а обезщетението за имуществени вреди (пропуснати ползи или претърпени загуби) се присъжда самостоятелно според обстоятелствата на всеки конкретен случай. Такива са задължителните указания, дадени в т.13 от т.р. № 3/2005г. на ОСГК. В случая ищецът не е формулирал петитум по двата иска като не е казал каква сума претендира по всеки от тях. Когато не е формулиран петитум на иска, исковата молба е нередовна и на ищеца се дава 1- седмичен преклузивен срок да отстрани нередовността самостоятелно или да поиска правна помощ съгласно чл. 129, ал.2 ГПК. А когато ищецът не отстрани в срока нередовността и не поиска правна помощ, исковата молба се връща съгласно чл. 129, ал.3 ГПК. Въззивният съд е тълкувал процесуалните норми в съответствие с практиката на ВКС, поради което липсват основания за допускане на касационно обжалване. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО