Определение № 2279 от 06.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 325/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по искане от И. Г. П., изтърпяващ наказание в [заличен текст] за отмяна на влязло в сила Решение № 717 от 27.05.2022г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. № 2232 по описа за 2021 г., оставено в сила с Решение № 4812 от 16.04.2024г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение по адм. д. № 6613/2023г. Искателят поддържа, че горепосоченият съдебен акт подлежи на отмяна на основание чл. 239, т.1 АПК поради откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Счита, че такива нови обстоятелства са показанията на разпитаните свидетели, вписани в приложения Протокол № 412 от проведено на 17.06.2024г. публично заседание на ОС - Хасково по гр.д. № 769/2023г., които потвърждават факта, че [заличен текст] е причинена на 20.02.2018г. Ответникът по искането - Главна дирекция "Национална полиция - МВР", чрез процесуален представител, с писмено възражение и в о.с.з. оспорва допустимостта и основателността му и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по искането - Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма", чрез процесуален пълномощник, в о.с.з. оспорва допустимостта и неговата основателност. Ответникът по искането - Областна дирекция на МВР - Хасково с писмено становище оспорва основателността му. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането, инициирало образуваното производство по отмяна на влязло в сила решение, е депозирано от активно процесуално легитимирано лице, но след изтичането на преклузивния срок по чл. 240, ал. 1, т.1 АПК. Този извод следва от съпоставката между деня, в който на подателя на искането е станало известно соченото от него ново обстоятелство или деня, в който същият е могъл да се снабди с новото писмено доказателство и датата, на която е подадено искането за отмяна, инициирало настоящото производство. Съобразно чл. 239, т. 1 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на визирана норма налага извода, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и когато тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора имат значение на юридически или доказателствени факти, които не са включени в доказателствения материал по делото, като същественото условие е новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. По аргумент от чл. 240, ал.1, т.1 АПК, в случаите по чл. 239, т.1 АПК искането за отмяна се подава в тримесечен срок от деня, в който на подателя на искането е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. Съгласно чл. 240, ал.2 АПК сроковете по ал. 1 започват да текат от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска, ако основанието за отмяна е възникнало или е било узнато преди този момент. В случая Решение № 717/27.05.2022г. по адм. дело № 2232/2021г. по описа на Административен съд - Бургас е влязло в сила на 16.04.2024г., а соченото основание за неговата отмяна е възникнало и узнато от искателя на 17.06.2024г. На тази дата и в присъствието на И. П. е проведено публичното заседание на Окръжен съд - Хасково по гр.д. № 769/2023г., при което са разпитани призованите свидетели и показанията им са вписани в съставения протокол. Именно тези свидетелски показания са новите обстоятелства по смисъла на чл. 239, т.1 АПК, на които се позовава П., който съгласно представения протокол и като ищец по гр.д. № 769/2023г. по описа на ОС- Хасково е присъствал лично на проведеното на 17.06.2024г. заседание и съответно в същия ден е узнал за тях. От този момент е започнал да тече и тримесечният срок по чл. 240, ал.1, т.1 АПК, който е изтекъл на 17.09.2024г. /работен ден/. С неговото изтичане се е преклудирало публичното преобразуващо процесуално право на искателя да се иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт, поради което подадено на 08.11.2024г. искане за отмяна се явява недопустимо. Този извод не се променя дори и да се приеме, че протоколът от съдебното заседание е предоставен на П. след изтичането на срока по чл. 150, ал.2 ГПК, тъй като и в тази хипотеза искането за отмяна се явява просрочено с повече от един месец. Гореизложеното мотивира настоящият състав да приеме, че при липсата на абсолютна процесуална предпоставка по чл. 240, ал.1, т.1 АПК, предявеното на основание чл. 239, т.1 АПК искане за отмяна се явява недопустимо, поради което същото следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство да се прекрати. Предвид горното настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия