Определение № 3760 от 09.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3108/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от К. К. Б. и И. Б. чрез пълномощник адв. Николов, против определение № 3053/30.01.2025 г., постановено по адм. дело № № 982/2025 г. по описа на Административен съд София- град. С обжалваното определение е отхвърлено искането на посочените лица за спиране на допуснатото по силата на чл. 65, ал. 4 ЗОС предварително изпълнение на заповед № РСЛ24-РД09-583/12. 12. 2024 г. издадена от кмета на район „Слатина“ при Столична община. В частната жалба са наведени доводи, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че от предварителното изпълнение на заповедта за оспорващите биха настъпили неблагоприятни последици предвид зимния сезон. Иска се отмяна на определението и постановяване на спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта. Ответната страна – кмет на район „Слатина“ при Столична община, чрез гл. юрисконсулт Дъбов взема становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Основното производство пред Административен съд София – град е образувано по жалба, подадена от К. К. Б. и И. Б., против заповед № РСЛ24-РД09-583/12. 12. 2024 г. издадена от кмета на район „Слатина“ при Столична община, с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) на жалбоподателите е наредено да освободят доброволно заемания без правно основание общински жилищен имот, находящ се в гр. София, [жк], [адрес], със съставен Акт за общинска собственост № 1885/ 28. 08. 2023 г. на Столична община, район „Слатина“, който се държи без правно основание. В жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. С обжалваното определение административният съд в производство по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК е оставил без уважение искането на молителя за спиране на законово предвиденото предварително изпълнение на акта. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е в тежест на оспорващия да установи предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК, т. е. да докаже, че предварителното изпълнение на заповедта би му причинило/би създало реална опасност от причиняването на значителна или трудно поправима вреда. Приел е, че в случая заявителите на особеното искане не са обосновали настъпването на такива вреди, нито са ангажирали доказателства за евентуалното им установяване по вид и размер. Съдът е счел, че изложените аргументи за спиране на предварителното изпълнение, са напълно бланкетни и не са съпроводени с каквато и да е конкретика и като такива са непротивопоставими на защитения от закона обществен интерес от изземването на имота. Същите не обосновават нито значителни, нито непоправими вреди, а са закономерна последица от всяко едно принудително изземване на имот, на което законодателят е допуснал предварително изпълнение, вкл. и на жилищни такива. Постановеното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Презумпцията по закон е, че предварителното изпълнение на заповедта по чл. 65, ал. 1 ЗОС - за изземване на общински имот, е в полза на общината. Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на обжалваната пред съда заповед е да се даде временна защита на твърдяното от оспорващия право да владее и държи имота, което се засяга от заповедта. Този вид защита е временна и има сила до решаване на въпроса за законосъобразността на обжалвания акт. При допуснато предварително изпълнение по силата на закона, съдебната практика приема, че се презюмира наличието на поне една от предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК. Страната, която иска спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение, трябва да докаже, че е налице обективна възможност да й бъде причинена значителна или трудно поправима вреда, която да настъпи в резултат на нови обстоятелства – такива, осъществили се след издаването на акта. Наличието или реалната опасност от настъпване на вредата следва да се установи със съответните писмени доказателства. В случая оспорващите нито са твърдяли наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. второ АПК, нито са представил каквито и да било доказателства за такива обстоятелства, обосноваващи настъпването на вреди от категорията на визираните в чл. 166, ал. 2 АПК. При което е правилна преценката на съда, че твърдените вреди, които оспорващите биха понесли, не са противопоставими на презумирания от закона обществен интерес. По изложените съображения, като е приел искането за спиране на предварителното изпълнение за неоснователно и го е оставил без уважение, административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,