Определение № 22 от 27.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 682/2010 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Молителят [фирма], [населено място] е поискал да бъде изменено решение № 86/18.07.2001г. по т.д.№ 682/2011г. на ВКС, ТК, І отд. в частта за разноските. Поддържа, че присъденото адвокатско възнаграждение в полза на касатора в размер на 10500 лв. не съответства на фактическата и правна сложност на делото и надвишава трикратния размер на минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004г. на ВАС. Ответникът по молбата Х. М. П., [населено място] оспорва молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер по чл.36 от Закона за адвокатурата. С разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК бе изоставена възможността съдът по своя инициатива да намалява заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, както това бе уредено от нормата на чл.64, ал.4 ГПК /отм./. Следователно, преценката за прекомерност с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото, осъществявана от съда по чл.78, ал.5 ГПК, се предшества от искане на насрещната страна. Молбата за намаление предполага запознаване с претенцията за разноски, която следва да обективирана в списък по чл.80 ГПК. Предназначението на списъка е, не само да се улесни съдът при изчисляването на разноските, но и да внесе яснота за насрещната страна относно вида и размера на претендираните разноски. Принципът на равенство на страните в процеса по чл.9 ГПК задължава съда да им предостави равна възможност да упражняват предоставените им права. Законодателят е ограничил срока за представяне на списъка до приключване на последното заседание в съответната инстанция. За съда не съществува задължение да указва на противната страна за наличието на правото по чл.78, ал.5 ГПК. Искането може да бъде заявено и устно в открито съдебно заседание, като крайният срок следва да се определи съобразно със срока за депозиране на списъка. В този смисъл, упражняването на правото да се иска намаление на адвокатското възнаграждение следва да се счита за ограничено до приключване на устните състезания в съответната инстанция. С изменението на нормата на чл.80 ГПК с ДВ бр.100/2010г. непредставянето на списък преклудира правото на страната да иска изменение на решението в частта за разноските. Производството по чл.248 ГПК има за цел поправяне на допуснати от съда грешки при определяне на отговорността за разноските - чл.253 ГПК. Грешките могат да се изразяват, както в неточно изчисляване, така и в неправилно отхвърляне на някои от претенциите, но с въведеното изискване изменението на решението в частта за разноските да може да се разгледа само при представен списък, ограничава проверката на съда до исканията, заявени в списъка. След като страната не може да представи списъка едновременно с молбата по чл.248 ГПК, то насрещната страна не разполага с правото да иска намаление на адвокатското възнаграждение едва с искането за изменение на решението в частта за разноските. Молбата по чл.248 ГПК би била основателна, ако са налице предпоставките по чл.78, ал.5 ГПК и ако съдът е присъдил възнаграждение без да е представен списък или страната – молител е била лишена от възможността да се запознае със списъка, или до приключване на последното заседание е направено искане за намаляване на адвокатското възнаграждение по представения списък. В случая, искането на страната за намаление на адвокатското възнаграждение, не е било заявено при разглеждане на делото. В откритото съдебно заседание на 20.06.2011г. касаторът е направил искане за присъждане на разноските и е представил списък по чл.80 ГПК. Списъкът съдържа описание на претендираното от страната адвокатско възнаграждение за трите съдебни инстанции, като са представени и документи за заплащането му. Ответникът по жалбата – настоящ молител не е изпратил представил за заседанието, но пълномощникът му е депозирал писмени бележки на 20.06.2011г. Правото му да иска намаление е преклудирано до края на откритото съдебно заседание, поради което молбата по чл.248 ГПК е неоснователна. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд